Били Грийн
Върни се, любими (11)

Десета глава

— … И след това ще изиграем три видеоигри, защото майката на Чад му разрешава да стои до единадесет часа вечерта, когато негови приятели преспиват у тях.

Бен не преставаше да говори, докато вървеше към колата, паркирана до тротоара. Жълтата раница на гърба му беше препълнена и образуваше странни дупки и издатини. Кейт беше проверила съдържанието й и макар в нея наистина да имаше един комплект дрехи, тя се беше издула от играчките и игрите — неща, без които Бен бе решил, че двамата с Чад не могат да минат по време на гостуването му у неговия приятел.

След като размени няколко думи с майката на Чад, Кейт застана на тротоара и изчака да потеглят, като им махаше с ръка, докато колата не се скри от погледа й. Още преди автомобилът да бе завил зад ъгъла, Бен започна да й липсва.

Бяха изминали три дни от злополучния бейзболен мач и тя бе прекарала повечето време от тях, занимавайки се със сина си. Заедно правиха сладки. Заедно играха видеоигри. Заедно гледаха безконечни анимационни филми. А нощно време отиваше в стаята му, заставаше до леглото и го наблюдаваше как спи.

Устните на Кейт се извиха в кисела усмивка, докато вървеше обратно към къщата. От доста време беше майка и знаеше, че в края на краищата всичко ще тръгне нормално и отново ще си спомня с копнеж за дните, когато децата са били назидавани, но благословено послушни. Сега обаче на първо време щеше да остави сина си ненаказан за пакостите само защото се бе отървал от злополуката, и то с едно интересно преживяване, което да разкаже на приятелите си.

В кабинета си Кейт включи компютъра и седна на бюрото. Щеше да използва това време да навакса с работа и да откъсне съзнанието си от непривичната тишина, която настъпваше винаги в отсъствието на сина й.

Като изпуфтя раздразнено, Кейт дръпна стола назад и рязко скочи на крака. Глождещото недоволство, което не я оставяше на мира, не се дължеше на желанието й Бен да си е у дома, за да го държи под око. Не се дължеше и на разочарование от работата й. Знаеше точно какво я притесняваше. Но нямаше ни най-малка представа как да се отърси от това безпокойство.

Завъртайки се на пети, Кейт излезе от кабинета и отиде във всекидневната. С изключение на трепкащата светлина от телевизора, стаята беше тъмна.

Облечена в стар велурен пеньоар, Веда се бе свила на дивана с купа мазни пуканки до нея. Щом Кейт влезе в стаята, тя вдигна глава.

— „Телевизионно време“ излъга — възмутено заяви възрастната жена. — В момента трябваше да тече „Задната улица“, най-добрият трилър на всички времена. — Махна с ръка към телевизора. — Дори да съшиеш обратно всички насечени телесни части, тая повлекана никога няма да заприлича на Сюзън Хейуърд. — Шумно въздъхна. — Бликаща кръв и разчленяване на тела. Когато бях дете, не разрешаваха да се показва кръв във филмите на ужасите. Спомняш ли си, когато мислехме, че „Годзила“ е страшен?

— „Годзила“ никога не е бил страшен — разсеяно отвърна Кейт. — Това просто беше един грамаден, тромав и гръмогласен звяр. И абсолютно неправдоподобен.

— Е, точно това имах предвид. „Годзила“ ме плашеше. Тийнейджърски трилъри като този плашат човек. Започваш да се чудиш какво трябва да измислят, за да уплашат Бен, който е достатъчно голям, за да гледа филми на ужаса.

— Най-вероятно ще го вкарат в някоя правдоподобна машина и ако той не бяга достатъчно бързо в съзнанието си, ще бъде разкъсан от някое лъскаво метално роботизирано същество.

Веда се засмя и отново се загледа в екрана.

— Това момиче — не русото, а онова, което се спуска по стената на сградата — ми се струва най-лошата актриса, която някога съм виждала, но трябва да чуеш само как крещи. Писъкът й може да спре товарен влак. — Отново се обърна към Кейт: — Ще изгледаш ли остатъка от филма с мен?

Кейт усети наново гъделичкащото я безпокойство, от което не я свърташе на едно място. Рязко прокара длан през косата си и се обърна.

— Не, благодаря. Ще си налея чаша мляко и ще си легна.

Няколко минути по-късно Кейт влезе в стаята си, без да запали лампата. Преоблече се в бледосинята си сатенена нощница и седна в белия люлеещ се стол до прозореца.

Пиеше млякото си и се люлееше. Но това не беше леко, успокояващо движение. То беше неспокойно и рязко — външна изява на вътрешното й безпокойство.

Притесняваше я МакКинзи Смит. Мак беше причина за тези неприсъщи за нея пристъпи на нервност. Или по-точно — виновни бяха чувствата й към Мак.

Онзи ден в болницата бе стресната от усещането, че се влюбва в него. Но в същото време това предположение си оставаше просто едно малко шокиращо и все още непотвърдено чувство.

Сега, след като не бе могла да мигне през по-голямата част от изминалите три безконечни нощи, след като бе премислила наново всяка своя среща с Мак от деня, в който за пръв път се бе появил в задния й двор, тя знаеше истината.

Кейт не се влюбваше в Мак. Вече се бе влюбила в него. До уши.

Леко въздъхна. С какво щеше да й помогне това признание? След инцидента с Бен Мак старателно я отбягваше. А когато случайно налетяваха един на друг, той не смееше да я погледне в очите и си намираше извинение да тръгне възможно най-бързо.

Даже с Бен и Веда се държеше различно. Мак се бе оттеглил внезапно и осезаемо, затваряйки се в черупката си, и отново спускаше бариерите, които го отделяха от останалия свят.

Кейт се изправи и се приближи до прозореца. В апартамента над гаража светеше. Дали и той не можеше да заспи? Дали преживяваше случката, от която са белезите на ръцете му?

Мисълта за разговора им в болницата й причиняваше болка. Но това беше особена болка. Лична. Интимна.

Докато гледаше осветените му прозорци, Кейт не можеше да понесе мисълта, че той е сам там, опитвайки се да се пребори с миналото си. Тя можеше да му помогне. Беше убедена в това. Стига той да й позволеше.

Миг по-късно, без да се замисля за последиците, Кейт набързо наметна късия пеньоар с цвета на нощницата й и излезе от спалнята. Спря се едва след като изкачи дървените стълби.

Гол от кръста нагоре, Мак отвори вратата при почукването. В първия момент я зяпна учудено.

— Почакайте една секунда, за да си взема риза — смотолеви той и понечи да затвори вратата.

Кейт протегна ръка и задържа вратата отворена.

— Няма нужда да правите това. Ще ви отнема само минутка. Просто исках…

Той се отдръпна леко настрани и неволно изложи на погледа й малка част от гърба си, предизвиквайки изумлението й.

Мак извърна глава и я изгледа с изпитателните си присвити очи. Отстъпи назад и пъхна ръце в джобовете на дънките си.

— Боже мой! — промълви Кейт и се приближи. Без да обръща внимание на сковаването му, продължи да пристъпва напред. — О, Мак… Гърбът ви. Горкичкият ви гръб.

Кейт вдигна едната си ръка и погали с пръсти твърдите мускули, покрити с обезобразяващи белези. След това се наведе напред и целуна зарасналата дълбока рана до лявото му рамо, долавяйки съвсем леко дрезгавия му протест и наелектризираното му тяло.

Мак се отдръпна рязко от нея и отиде до барчето, откъдето взе една чаша и погълна съдържанието й.

— Какво има, Кейти? — Гласът му беше скован като раменете, а очите му избягваха погледа й. — Няма ли с кого да флиртувате? Да не се страхувате, че ще отвикнете?

Кейт рязко вдигна глава, засегната от грубите му думи, но си пое дълбоко дъх и се помъчи да се успокои. Независимо дали му харесваше или не, тя вече го познаваше. И разбираше поведението му. То беше форма на самозащита.

Кейт не отговори и Мак продължи:

— Щом видях единия от ухажорите ви — мисля, че беше Олбрайт — разбрах, че нямам нищо общо с тях. С изключение на Джуниър, те всички бяха от самоуверения богаташки тип. Не ги разбирах, а и не ги харесвах, но проклет да съм, ако не ги съжалявах. Вие успяхте да изиграете всеки един от тях.

Мак я погледна, след което отново извърна очи от нея.

— Леденостудена като айсберг. — Този път шепотът му беше разсеян, сякаш по-скоро говореше на себе си. — Дяволски непредсказуема и студена до мозъка на костите си.

Мак се засмя нервно — очевидно се отърсваше от настроението си.

— Те просто продължиха да се навъртат около вас, като ви позволяваха да ги използвате като дресирани шимпанзета с надеждата, че един ден ще изпитате някакви чувства, че един ден може всъщност да се нуждаете от един от тях.

Макар Кейт да съзнаваше, че нападките му са продиктувани от болката и той използваше безумни преувеличения, за да я нарани, защото сам изпитваше болка, горчивината в гласа му я изненада. Нещо в мрачните бръчки около устата му й подсказа, че обвиненията му не бяха празни думи. Той всъщност вярваше, че някои от тях изразяват истината.

— Грешите — добави тя намръщено. — Поне отчасти. Може би Джулиън и Гарднър… Може би сте прав и те са изчаквали с надеждата, че ще изпитам някакви чувства към тях. Но как е възможно точно вие да ме обвинявате в студенина? Знаете, че изпитвам присъщи женски чувства.

За миг погледите им се срещнаха и споменът за случката в задния двор започна да витае осезаемо около тях. Мак веднага извърна очи и Кейт разбра, че той нарочно отхвърля взаимния им спомен.

Когато Мак се приближи до прозореца и се обърна с гръб към нея, Кейт се прокашля и продължи:

— След като успях да се справя с мъката след смъртта на Дейвид, разбрах, че трябва да започна… Да започна нов живот. Опитах се, Мак, наистина се опитах да изпитам някакви чувства към мъжете, с които се срещах. — Приближаваше се към него, като говореше с треперещ глас: — Но всеки път се провалях. Това всъщност ме уплаши. Реших, че нещо в мен е непоправимо повредено. Но най-накрая проумях. Най-накрая проумях какво става. Имаше причина да не чувствам нищо към тези мъже. Виждаш ли… — Млъкна и поклати глава. — Не звучи смислено и може би няма да разбереш как…

Мак погледна през рамо, тъй като тя замълча известно време.

— Продължавай. Причината да не чувстваш нищо…

Кейт си пое бавно дъх, за да се посъвземе.

— Най-накрая проумях, че не мога да започна нова любовна връзка по простата причина, че изобщо не бях приключила със старата. — Усмихна се иронично. — Сигурно ти изглежда налудничаво? След всичките тези години все още се чувствах свързана със съпруга си. Все още чаках да се завърне вкъщи.

Преди още Кейт да започне да обяснява, че Мак е променил всичко, той се извърна рязко към нея. Сграбчвайки я за раменете, почти я вдигна от земята и я разтърси силно.

— Не разбираш ли? — Доближи лицето си до нейното, като златистите му очи искряха от гняв. — Той няма да се върне вкъщи. Дейвид няма да се върне!

Кейт не си направи труда да се съпротивлява и не реагира по никакъв начин на безмилостно изкрещените думи. Просто се вторачи в очите му.

— Току-що ме осени най-налудничавата мисъл — промълви тя и погледът й зашари по стегнатите черти на лицето му. — За миг ми се стори, че ревнуваш.

В гърлото му заседна нервен смях.

— Може и да ревнувам. Може да си права. Цялата история е дяволски объркана. — Пусна я и отстъпи назад, като поклати глава. — Време е да си тръгваш.

Кейт не се помръдна и мускулите на лицето му се стегнаха.

— Предупреждавам те, Кейт, играеш опасна игра.

Кейт отново не се помръдна.

Златистите очи на Мак заблестяха. Дълбоко в тях се таеше гняв, но това не беше всичко. В тях се четеше и задоволство. Задоволство и крещяща, изгаряща страст. Сякаш тайничко я желаеше, макар мислено и физически да я отблъскваше.

— Предупредих те. — Обърна се и я притисна до стената, шарейки с поглед по тялото й, а от гърлото му се изтръгна дрезгав смях. — Сега трябва да приемеш последствията. — Думите му заглъхнаха. Той се взираше в устните й. — Тази малка извивчица на долната ти устна ме влудява. — Гласът му бе станал по-мек и по-дрезгав. — Странно как малките неща придобиват важност. Като целувката например. — Шепотът от последната дума погали челото й и облъхна косата на слепоочията й. — Човек може да се съблече гол и да се люби до зори, но това преживяване може да остане безчувствено като ръкостискане. Но целувката е различно нещо.

Докато говореше, Мак не откъсваше очи от устните й, които пулсираха и изгаряха под погледа му.

— Една страстна целувка е нещо лично. Интимно. Онази нощ в задния двор се разгорещихме. Доста се разгорещихме. Но не те целунах. Даже не докоснах устните си до твоите. Знаех, че няма да ме спреш и все пак не го направих. Защото не исках отношенията ни да станат интимни. — Мак се изсмя тихо и самоиронично. — Но знаеш ли какво? Когато отблъскваш нещо, което наистина желаеш, дори то да е само една целувка, разбираш, че не можеш да престанеш да мислиш за него. Изгаряш от болка да го получиш, Кейти. В твоето съзнание то става по-еротично, по-изкушаващо от самия акт.

Мак прокара пръсти през косата, паднала около лицето й, здраво хвана главата й и я повдигна. После бавно се наведе. Когато Кейт усети неговия топъл дъх на устните си, копнежът и желанието бяха проникнали във всяка клетка от тялото й, възпламенявайки страстта й.

Първоначалният допир на устните му я накара да си поеме бързо въздух — реакция, която го впечатли силно. Изръмжавайки леко, той впи устни в нейните. Огнената му страст беше страшно възбуждаща и я тласкаше да се притисне по-силно в него. Едва сега, когато Мак най-после я държеше в обятията си, когато най-после я целуваше и милваше, тя разбра колко дълго бе очаквала този момент — може би още от първия миг, в който го бе зърнала — и колко отчаяно и пламенно бе желала това да се случи.

Кейт запремига, за да вижда по-ясно. Усилията й се оказаха напразни. Стаята избледняваше. Светът и действителността също избледняваха. Остана само чувството.

 

 

Кейт лежеше по гръб, облегнала глава на рамото на Мак, когато усети как той погали лицето й.

— Плачеш — нежно промълви той.

Тя потърка лицето си в рамото му — безмълвен жест на благодарност.

— Това е най-удивителното нещо. Олеква ми. Сякаш всички трудности, болки и моменти на самота и самосъмнение просто изтекоха от мен. Напуснаха ме.

Кейт го целуна нежно по гърдите.

— Иска ми се да знаеш какво чувствам. Сякаш бях осъдена на безнадеждно робство, а сега изведнъж се освободих. — Премести устните си върху шията му и отново целуна топлата му плът. — Досега винаги, щом някой ме целунеше, изпитвах вина. Сякаш… сякаш мамех Дейвид. — Кейт извърна глава и се загледа в тавана. — Но с теб е различно.

Тогава се замисли за Дейвид и за някогашния им съвместен живот. Но дори когато любимото лице на съпруга й изплува в съзнанието й, Кейт не почувства вина. Случилото се между нея и Мак все още я изпълваше с приятни усещания.

Дейвид, нейният скъп Дейвид, се бе отнасял винаги нежно с нея, сякаш тя беше крехък порцелан. Сега Кейт беше зряла жена. И очевидно нуждите й се променяха заедно със зрелостта й.

— Всичко изглеждаше толкова точно — прошепна тя. — Толкова прекрасно и красиво. Това беше най-невероятното и вълнуващо мое преживяване. — Извърна глава към него и се загледа в лицето му. — На теб също ти беше приятно, нали? Надявам се да споделяш чувствата ми?

Мак се засмя дрезгаво и я придърпа до себе си.

— Бях с теб. Всеки миг.

Кейт въздъхна тихо, стоплена от искреността в гласа му. Силно притисна ръката му до гърдите си и започна да гали нежно белезите по нея, докато изучаваше чертите на лицето му.

— Не мога да си представя как си оцелял — прошепна тя. — Сигурно си страдал ужасно.

— Успявах да се абстрахирам от нещата, които се случваха с мен. — Усмихна се. — Мъчителите ми се вбесяваха от начина, по който съумявах да загърбя действителността и да се пренеса мислено на друго място. На красиво и приятно място, където жестокостта не съществуваше. Там имаше само любов и мир.

Тези думи предизвикаха горещи сълзи в очите на Кейт. Макар да плачеше заради болката му, те изразяваха и известна радост. Мак вече не я отбягваше. Сега нямаше стени между тях. Той най-после й позволяваше да го опознае — действие, което по свой начин беше интимно като любовта.

Погледът й отново зашари по лицето му.

— Понякога в погледа ти се появява израз, който ме изпълва с болка. Това е свързано със спомените ти, нали?

— Понякога ме връхлитат спомени — бавно изрече той, сякаш му беше трудно да изкаже тези думи. — Те се появяват ненадейно и аз трябва да се преборя с нуждата да избягам. Но сега е по-добре, отколкото в началото. Веднъж или два пъти седмично все още сънувам кошмари, които ме карат да се будя, плувнал в студена пот. Когато това се случва, съзнанието ми изключва къде се намирам. Мислено се връщам на онова място и чакам те да влязат, чакам всичко да започне наново.

Кейт повдигна глава, без да се отдръпва от него, и го целуна по брадичката.

— Може би ако се събуждаш до някоя жена след такива кошмари, тя ще те подкрепя и ще те връща в настоящето. — Кейт го погледна изпод миглите си. — Мислиш ли?

В отговор той просто се засмя дрезгаво.

— Какво има? — попита тя, като се смееше заедно с него, споделяйки доброто му настроение, без да знае причината за него.

— Ако не те познавах, щях да кажа, че Кралицата на автомивките току-що ми направи предложение.

Кейт се засмя подигравателно.

— Е, очевидно не ме познаваш, защото направих точно това.

Преди Кейт да изрече последната дума, той покри тялото й със своето.

 

 

Дейвид седеше на един висок стол на барчето. Беше три часа сутринта. Кейт спеше в спалнята.

Върху плота лежаха разпръснати изрезките от вестници, които бе взел преди месеци от библиотеката. Побутна една купчина от тях настрани и започна да преглежда материала, който беше прехвърлял преди — статиите за неговото отвличане и последвалите няколко месеца.

След като ги нареди по дати, той взе най-горната изрезка — статия от един местен вестник. Публикувана два дни след избухването на революцията в Гамара, тя съобщаваше в най-общи линии за отвличането на Дейвид и неговите колеги. Освен снимките на осемте отвлечени мъже, имаше и една по-голяма снимка на Кейт. Тя изглеждаше бледа и леко замаяна, а големите й зелени очи издаваха ужас, докато се криеше от репортерите.

Следващите статии описваха подробно преживяванията й — опитите й да се справи с отвличането му и упоритата й борба да го освободи. Снимките, които се появяваха заедно със статиите, издаваха настъпилата у нея промяна и след година в тях личеше по-голяма зрелост. Кейт вече стоеше с изправени рамене и гледаше в камерите. Беше жена, с която останалите трябваше да се съобразяват. В тази шепа снимки Дейвид виждаше колко по-силна бе станала и колко много бе пораснала.

Нямала е друг избор. Трябвало е да се изправи срещу целия свят, борейки се за освобождаването на съпруга си. Предизвиквала пресата. Нападала Федералното правителство. Разговаряла с всеки, който би я изслушал. Отначало думите й били меки и умоляващи, но това скоро се променило. Започнала да настоява да я изслушват и някой някъде да направи нещо за освобождаването на съпруга й.

Най-накрая Дейвид стигна до последната статия от купчината и придружаващата я снимка. С болка разглеждаше снимката, направена в деня, когато бе получила вестта за смъртта му. Изглеждаше мъртвешки бледа, сякаш тя бе мъртвецът.

Нямаше нужда да му се казва, че Кейти бе умряла същия ден.

Но тогава Кейт се бе надигнала от пепелта, по-силна и по-прекрасна. И бе продължила. Бе започнала да гради нов живот за себе си и за сина си.

Дейвид слезе от стола и бавно закрачи към спалнята. Дълго стоя до леглото, вторачен в Кейти.

Подобно на него, тя също бе преминала през ада.

Но за нея адът беше минало. Тя имаше нов живот. Добър живот. Грозотата, която все още го преследваше и притежаваше силата да го накара да плувне в студена пот, не беше част от живота й.

Кейт вярваше, че може да му помогне. Беше силна жена, но не подозираше с какво трябваше да се справи. Тя не можеше да си представи мъките, които бе преживял по време на пленничеството си, жестокостите, на които бе подлаган ежедневно.

Той се наведе и нежно отметна един кичур коса от лицето й, след което задържа ръката си върху нейната мека и топла плът.

Кейт беше удивителна жена, но се бе борила упорито, за да стане такава. Заслужаваше щастие.

Поемайки си бавно дъх, Дейвид си наложи да признае истината, която сподавяше дни наред. Обичаше я. Обичаше тази силна и независима жена. Тази Кейт. Обичаше я повече от живота, повече от свободата.

И съзнаваше, че най-добрият подарък, който можеше да й направи, беше да изчезне от нейния свят.