Били Грийн
Върни се, любими (12)

Единадесета глава

Кейт бавно отвори очи и се загледа в ивиците светлина по тавана. Подробностите от изминалата нощ изплуваха в съзнанието й и тя се усмихна. Беше заспала в леглото на Мак. Отново чуваше нежните думи, които бе изрекъл, завивайки я с одеялото. Шума от стъпките му по стълбите, когато я бе занесъл на ръце в спалнята й. Сънените й протести, когато си бе тръгнал.

Кейт разпери ръце и се протегна бавно и доволно, наслаждавайки се на промените в тялото си. Днес не само тялото й, но и целият свят беше различен. Слънцето грееше по-ярко. Въздухът миришеше по-сладко. Беше съвсем различен ден — ден, от който буквално струяха обещания.

Тя седна в леглото и обви с ръце голите си колене. Едва сега съзнаваше колко много й бе липсвало това. Чувството на приятно очакване. Предчувствието, че изненадата е някъде наоколо и просто чака да бъде открита от нея. Шест години тези чувства бяха заспали.

Кейт се засмя тихичко, когато си спомни начина, по който през изминалата нощ бе предложила на Мак да бъдат заедно. Той бе взел думите й за намек да се любят отново. Кейт бе желала това. О, да, наистина го бе желала.

Но не бе имала предвид само това. Тя искаше Мак да присъства постоянно в живота й. Не само заради нея, макар Господ да знаеше, че двамата с Бен се нуждаеха от него. Желаеше го и заради Мак. Щеше да му се отрази добре. Беше убедена в това. Щяха да го подкрепят, докато се пребори с ужасните си спомени. Щяха да му помогнат да заживее нормално отново, за да няма повече нужда да се крие.

Кейт скочи от леглото, отиде в банята и пусна душа. След като прибра косата си с фиби, тя застина за миг, чудейки се какъв е бил животът на Мак, преди да изгуби семейството си, преди още да срещне хората, които го бяха наранили.

Дали тези неща се бяха случили едновременно? Отделни явления ли бяха или отделни стъпки в същата голяма трагедия?

Влезе под душа и се намръщи, тъй като осъзна, че знае прекалено малко неща за него. Всъщност със сигурност знаеше само, че го обича. Засега това й стигаше. Беше повече от достатъчно. Много повече, отколкото някога бе очаквала да открие.

Кейт беше леко изненадана, че не се колебае да признае чувствата си към Мак. Винаги бе вярвала, че ако се влюби отново, ще трябва да се сбогува със спомена за съпруга си, но нещата съвсем не стояха така. Дейвид беше все още в сърцето й, където щеше да остане завинаги. Нещо я караше да вярва, че той би харесал Мак.

Облягайки гръб на мокрите фаянсови плочки, тя си пое бавно дъх, стоплена от мисълта, че Дейвид би се радвал за нея. Винаги бе желал най-доброто за нея и Бен. А Мак беше най-доброто.

Изведнъж Кейт започна да се смее силно от искрена радост. Искаше й се да излезе навън и да тича под слънцето. Искаше й се да прегърне някой напълно непознат човек. Искаше й се да сподели любовта си със света.

Когато след няколко минути влезе в кухнята и свари домашната си помощница да пълни миялната машина, тя прекоси стаята, обви ръце около Веда и я притисна силно до себе си.

— Благодаря ти, че си тук — каза й Кейт с весел глас. — Изведнъж ме обзе непреодолимото желание да прегърна някой непознат и просто не можах да намеря по-чужд човек от моята скъпа, скъпа Веда.

Възрастната жена се освободи от прегръдката на Кейт и я изгледа внимателно с присвити очи.

— Какво, по дяволите… О, боже мой, случи ли се? Излезе ли, когато си легнах? Кой… О, не… не… не. Предупреждавам те, Кейт, ако ми кажеш, че си спала с Джуниър Тибидю, по-добре не ми се мяркай пред очите, защото сигурно ще повърна.

Кейт се засмя.

— Не говори глупости. Джуниър за нищо на света не може да ме накара да се чувствам така. Беше мъж, когото одобряваш, мъж, който влиза в категорията ти за „истински мъже“. — Усмихна се. — И е много по-близо до нас.

— Близо до… Мак? — Веда се отдръпна назад, повдигайки замислено едната си вежда. — Бях почти сигурна, че между вас двамата става нещо, но не бях убедена дали ще се убиете взаимно, или ще скочите в най-близкото легло.

Кейт се засмя.

— За мой късмет се оказа второто.

— О-о, май сме доволни. През трите години, откакто съм с теб, се държеше като Желязната девица. Дали виждам истинското ти лице за пръв път?

— Може би. — Кейт си взе парче бекон от една чиния на печката, отхапа от него и погледна възрастната жена. — Е, и харесва ли ти истинското ми лице?

— Ако си навириш носа още повече, може да се наложи да ти зашлевя един шамар. — Веда поклати глава и се засмя. — Предполагам, ще свикна с него.

— Ако всичко върви нормално, ще трябва да свикнеш — каза й Кейт, приближавайки се към задната врата. — Стискай палци.

Като остави вратата да се тресне след нея, Кейт тичешком прекоси двора и изкачи дървените стълби към апартамента над гаража. Когато Мак отвори вратата в отговор на почукването й, тя буквално се хвърли в обятията му.

— Добро утро… Добро утро… — повтори Кейт, изричайки всеки поздрав с целувка.

За миг ръцете му я притиснаха силно, но изведнъж той се освободи от нея и отстъпи назад.

— Радвам се, че дойде. Искам да поговорим. — Гласът му беше глух и той избягваше погледа й. — Миналата нощ…

— Миналата нощ беше най-прекрасното…

— Кейт.

Нещо в гласа му я накара да спре и прикова вниманието й върху него. Когато веждите й се сключиха загрижено, той се наруга мислено.

— Миналата нощ не трябваше да се случва — заяви Мак рязко с леден глас. — Беше грешка. Ти ме изненада и аз… За бога, не ме гледай така. Не сме се заклевали в любов. Ти просто прекара една любовна нощ с твоя общ работник. Време е да погледнете действителността в очите, лейди.

Дейвид й обърна гръб и се отдалечи с няколко крачки от нея, след което добави с по-мек и по-сдържан глас:

— Нещата стоят така, Кейт. Беше просто един флирт. Временно отклонение. Ако връзката ни продължи… — Замълча и безпомощно поклати глава. — Просто нищо няма да излезе. Аз не го желая и след като размислиш известно време, ще проумееш, че и ти не искаш точно това.

Сложила длан на гърдите си, Кейт беше застинала на мястото си и гледаше втрещено скования му гръб. Здраво стиснала пръсти, тя се опитваше да задържи острата задъхваща болка, която бе заседнала там, за да не й позволи да нарасне.

Когато сърцето й най-сетне започна да бие спокойно, когато Кейт най-после успя да си поеме нормално дъх, мозъкът й заработи. И тогава разбра: Мак лъжеше.

Вдигна глава и започна да разглежда лицето му. Значи той нямаше да улесни нещата. Трябваше да го очаква.

Миналата нощ й бе позволил да се приближи прекалено близо, беше й позволил да види прекалено много. За съвсем кратко бе престанал да се прави на костелив орех и й бе позволил да прозре уязвимостта му. Това трябва да е уплашило силен и предпазлив мъж като Мак. Затова сега отчаяно се опитваше да направи крачка назад. Мъчеше се да закърпи дупките в бронята си, за да се защити.

Тишината между тях натежа и след малко Мак се прокашля.

— Съжалявам, ако ти се сторих коравосърдечен, но предположих, че ще бъде по-добре и по-честно да ти кажа как се чувствам сега, преди да си навредим истински.

Когато тя не отговори, Дейвид пъхна ръце в задните си джобове и извърна очи от нея.

— А сега по-добре да се залавям за работа. Обещах на Бен да довършим хралупата този следобед, а преди това трябва да се погрижа за някои неща.

— Разбира се. — Кейт неуверено си пое дъх и се обърна към вратата. — Върви. Можем да продължим разговора по-късно.

— Кейт… — Когато тя се извърна към него, Дейвид срещна погледа й за миг, взирайки се в лицето й с присвити очи, но после просто поклати глава. — Няма нищо. Както каза, можем да продължим разговора по-късно.

Кейт се върна в къщата и мина през кухнята, без да погледне Веда. Качи се по стълбите и влезе в спалнята си.

През по-голямата част от предобеда стоеше до прозореца и го наблюдаваше. По-късно същия ден, когато Бен се върна от приятеля си Чад, тя гледаше как двамата довършват дървената къщичка.

Още преди да излезе от апартамента над гаража, Кейт бе потиснала всичко. Мисли, чувства — всичко беше спотаено. Знаеше, че ще полудее, ако започне да си спомня тона и думите му, както и стената, която нарочно бе издигнал между тях. Не трябваше да мисли за това, докато не станеше по-обективна. Ето защо просто наблюдаваше и чакаше.

Слънцето беше ниско на западния хоризонт, когато Кейт се отдалечи от прозореца. Мак и Бен бяха приключили с дървената къщурка. Най-после бе наближил моментът да продължат разговора си.

Докато слизаше по стълбите, тя намали ход, тъй като започнаха да я глождят съмнения. Ами ако грешеше? Ако наистина чувствата бяха само от нейна страна? Дали просто не се залъгваше, че Мак я обича, че се нуждае от нея, както тя от него?

Флирт? Любовна авантюра? Дали за него случилото се означаваше само това?

Кейт излезе през предната врата и стигна до гаража, заобикаляйки къщата, за да не я видят Мак и Бен. Щеше да го изчака в апартамента.

По един или друг начин щеше да разбере истината. Независимо каква щеше да бъде тя, независимо колко щеше да боли, тя искаше да я научи сега.

В апартамента Кейт се приближи до прозореца с изглед към задния двор. Мак и Бен бяха все още заедно — стояха в сянката на дъба и разговаряха. Или по-точно — Мак говореше. Макар и слабо, чуваше гласа му от мястото си.

— Пак ще бъдем приятели, Бен, най-добрите приятели, запомни. Всеки ден ще се чуваме по телефона и ще продължим да вършим разни неща заедно. Разбираш това, нали, момчето ми? Това, че няма да живея повече тук, не означава край на приятелството ни.

Кейт се намръщи. Какво говореше той? Защо говореше за раздяла?

— Но, Мак…

— Така трябва да стане. — Гласът му беше тих и дрезгав. — Невинаги се случва това, което желаеш. Трябва да се приспособяваш, да правиш компромиси. Човек трябва да се променя заедно с живота.

Тогава Кейт видя как той протегна ръка и разчисти листата от дупката в дъба. Тя се смръщи озадачено. Как я бе открил? Даже Бен, който беше претърсил всеки сантиметър от задния двор, не знаеше къде е дупката.

След миг Мак извади нещо оттам и се вторачи в него с наведена глава.

— Какво е това? — попита Бен. — Какво правиш, Мак?

— Просто приключих една недовършена работа. — Леко повдигна глава. — Нека това бъде урок за теб, синко. Вечността не трае толкова дълго, колкото си мислиш.

Кейт не можеше да помръдне от мястото си. Не можеше да мисли. Стоеше като поразена от гръм. Но само след миг сетивата й се разбунтуваха. Жадно си пое дъх, при което тялото й затрепери и й се зави свят от необузданите й мисли. Краката й започнаха да омекват, затова тя се извърна и се облегна с гръб на стената до прозореца.

Откъде знаеше? Медиум ли беше? Беше ли погледнал в миналото и видял нощта, когато тя и Дейвид бяха отишли в задния двор и…

Разтърсвайки силно глава, Кейт се изправи и закрачи към вратата. Щом излезе от апартамента, си каза, че полудява. Всичко това беше абсурдно. Ненормално.

Когато се затича надолу по стълбите и се отдалечи от гаража, Кейт нямаше представа къде отива. Знаеше единствено, че трябва да размисли. Трябваше да се опита да…

Очите на Дейвид.

Кейт застина на мястото си, плесна се с длан по устата, а очите й се разшириха от изумление. Мили боже, та Мак имаше очите на Дейвид! Бяха със същия цвят, потъмняваха, когато правеха любов. Просветляваха, когато се смееше. Очите на Дейвид.

Трябваше да престане с тези налудничави мисли. Трябваше да бъде разумна. Дори очите на Мак да бяха с цвят като очите на Дейвид, това не означаваше нищо. Очите му бяха подобни. Косата му беше с цвета и мекотата на косата на Дейвид. Но лицето и дрезгавият шепнещ глас на Мак бяха различни. Те наистина бяха различни.

Изведнъж Кейт забави ход. Какво й бе казал Мак за изтезанията над него?

Навлязох в тяхна територия… Някои хора имат силно развито собственическо чувство.

Дали гърлото му е пострадало при тези изтезания? Дали и лицето му е било белязано?

Неподходящото място в неподходящото време.

Гамара?

Кейт затвори плътно очи и се помъчи да си спомни онези ужасни снимки, удостоверяващи смъртта на съпруга й. Лицето на Дейвид беше обезобразено. Чертите на лицето му изобщо не личаха. Той беше идентифициран единствено по пътя на елиминирането.

Различно лице. Различен глас.

Не, каза си тя, поклащайки силно глава в знак на несъгласие. Не! Мислите й бяха налудничави. Трябваше да има друго обяснение.

Но Мак знаеше много неща. Още в самото начало знаеше за дипломата й по хуманитарни науки и за някогашното й занимание като художничка. От самото начало се бе ориентирал в къщата. Без да му се казва, знаеше къде се намират нещата в нея и единственото му обяснение бе, че се ориентира по пътя на логическата дедукция.

Изведнъж дъхът й секна и тя дрезгаво възкликна.

Докосна с длани зачервените си бузи и навлажни треперещите си устни. Спомни си още нещо. МакКинзи беше моминското име на майката на Дейвид.

Изникваха прекалено много неща. Прекалено много. Не можеше всичко да е резултат от странни съвпадения. Ставаха прекалено много.

Миг по-късно една кола спря до нея и я накара да осъзнае, че е застанала на тротоара пред къщата с длани, притиснати до гърдите й. Кейт се извърна и видя Ралф да излиза от колата си и да приближава до нея.

— Мога да остана само минутка — побърза да обясни той, докато вървеше към нея. — Просто реших да се отбия, за да разбера дали Бен иска да… — Млъкна и се вторачи в нея. — Какво има? Какво се е случило?

Кейт неуверено пристъпи към него.

— Кой е той, Ралф? Ти знаеш. Ти го изпрати тук. — Протегна ръка напред и се вкопчи в дланта му с треперещи пръсти. — Трябва да ми кажеш истината. Кой е той?

Лицето на възрастния мъж поруменя, а движенията му станаха нервни.

— Какво… Слушай, трябва да разбереш… — С усилие преглътна, след което бавно си пое дъх. — По дяволите, Кейт, не мога да кажа нищо. Нямам право.

— Няма нужда да го правиш — промълви тя и тъжно поклати глава. — Аз знам.

Тя се обърна и тръгна към задния двор.

— Кейт… Кейт, почакай!

Кейт не откликна на тревогата в гласа му и продължи да върви. Когато стигна до задния двор, тя застана в сянката на дъба и погледна сина си.

— Влез вътре при Веда, Бен.

— Накарай Мак да остане при нас, мамо. — В кафявите очи на момчето блестяха сълзи, а гласът му трепереше. — Кажи му, че не може да си отиде от нас. Кажи му, че имаме нужда от него.

— По-късно ще поговорим за това. Засега искам просто да се прибереш вътре.

Докато Бен се отдалечаваше, мъжът до дървото не откъсваше присвитите си очи от лицето й, сякаш се мъчеше да прочете какво се крие под леденото й изражение.

След малко Кейт колебливо поклати глава. Не можеше да събере сили да изрече думите. Макар да знаеше истината, думите засядаха на гърлото й.

— Това някаква игра ли беше? — успя да попита най-накрая.

Той си пое дълбоко въздух и леко извърна глава настрани, а погледът му се изостри.

— Не знам за какво говориш.

— Какво държиш в ръката си? — попита тя.

Когато пръстите му стиснаха по-здраво корковата тапа в механично движение на самозащита, Кейт сподави риданието си и затвори очи.

— Как можа? — дрезгаво промълви. — Не разбирам. Просто не разбирам защо се отнесе така с мен.

Кейт отвори очи и пристъпи към него.

— Просто го кажи — настоя тя с треперещ от гняв глас. — Хайде, кажи го. Кажи: „Аз съм Дейвид. Аз съм твоят съпруг, завърнал се от света на мъртвите“. По дяволите, кажи го!

— Аз съм Дейвид.

Кейт закри лицето си с длани, а тялото й затрепери осезаемо. След малко се обърна и тръгна. Почти веднага усети ръката му върху рамото си.

— Кейт… Кейт, моля те — долетя умоляващият му глас. — Позволи ми да ти обясня.

С рязко движение отблъсна ръката му и се отдалечи на няколко крачки от него. Не можеше да стори нищо — не можеше да мисли, ако не стоеше на разстояние от него. Трябваше да реши какво да прави. Трябваше да измисли какво да каже.

— Защо се върна? За да ме провериш и решиш дали все още искаш да бъда твоя съпруга? — Гласът й потрепери, но тя продължи да говори, без да се обръща с лице към него. — Ако се проваля на изпита, можеш да си отидеш и да ме оставиш да вярвам, че си мъртъв. Ако издържа изпита, какво ще направиш? Ще останеш ли? Като Дейвид или като Мак? Коя от двете ще бъде — старата любов или новата.

Кейт тръсна глава назад и нервно се изсмя.

— Но аз не издържах изпита, нали? Ти ни напускаш. Заради снощи ли? Не можа ли да проявиш снизхождение затова, че съм отвикнала да правя секс? Убедена съм, че ако ми дадеш малко време, ще наваксам.

— Чакай да ти обясня — повтори той тихо и бавно, натъртвайки думите.

Без да се обръща към него, Кейт махна с ръка — жест, с който му показваше, че е свободен да прави каквото пожелае.

Най-сетне Дейвид проговори с дрезгав от вълнение глас.

— Няма да ти разказвам подробности от онези шест години. Даже не искам да знаеш какви са… — Замълча, но след малко продължи: — Но искам да знаеш, как се чувствах, когато бях далеч оттук. Трябва да знаеш… Бих искал да знаеш, че единственото нещо, което ме поддържаше жив, беше мисълта да се върна при теб и Бен.

Кейт долови силната и дълбока болка в дрезгаво шептящия му глас и пряко волята си изпита копнеж да го прегърне. Поглеждайки през рамо, откри, че вместо да се приближава, той се отдалечава от нея.

Дейвид пъхна ръце в джобовете си и присви рамене, с напрегнато и сковано движение.

— После се върнах и видях, че двамата бяхте пораснали без мен. Не бях нужен. Бяхте успели без мен. — Устните му се извиха в самоподигравателна усмивка. — От това ме заболя. Не можеш да си представиш колко много ме заболя. Толкова отчаяно се нуждаех от вас двамата, но ти се справяше отлично и без мен. Повече от отлично.

Този път усмивката му изразяваше искрено, макар и мрачно задоволство.

— Дори реших, че те мразя. Сякаш тази красива изтънчена жена бе… Знам, че ще ти прозвучи налудничаво, но имах чувството, че бе убила жената, която бях оставил. Исках да те накарам да платиш. За зрелостта, за промяната, за самостоятелността. Възползвах се от всеки удобен случай да те тормозя. — Срещна погледа й. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но дори ми мина през ум да се опитам да ти отнема Бен. Но тогава започнах да те опознавам.

Той поклати глава и дрезгаво се изсмя.

— За пръв път се чувствах толкова объркан. Пряко волята си открих, че те желая. Даже още по-лошо — открих, че те харесвам. Последната нощ… Е, ти знаеш какво се случи последната нощ. Ти дойде при мен и ми даде възможност да направя това, за което копнеех от деня, в който ме интервюира. — Гласът му премина в шепот и погледът му зашари неспокойно по тялото й. — Не исках това да се случи, но нямаше как да го предотвратя.

Дейвид замълча и бавно и неравномерно си пое дъх.

— По-късно, когато спеше в леглото ми, разбрах, че е време да се справя с някои неща и извадих няколко изрезки от стари вестници. Изчетох всяка една от тях. Разбрах какво си преживяла, когато бях взет за заложник, и после, когато си повярвала в смъртта ми. Тогава разбрах защо се бях променил, а снощи най-после проумях причината и за промяната с теб. Тя е една и съща и за двама ни. Бяхме направили необходимото, за да оцелеем.

Той разкърши раменете си така, сякаш се бе схванал.

— Върнах се, изпитвайки нуждата да бъда необходим. Ако беше останала такава, каквато те помнех — неопитна, плаха и уязвима — можех да поема нещата в свои ръце. Можех да се нагърбя с грижата за теб и Бен. — Потърка брадата си със сковани пръсти. — След толкова много години безсилие и липса на лична свобода най-накрая щях да притежавам нещо. Мислех, че това ще оправи всичко и отново ще се почувствам мъж, а не бито животно.

Вдигна глава и срещна погледа й.

— Беше права, като заяви, че все още нося миналото в себе си. Това е истински кошмар, Кейт. Не говоря за болките, които причиниха на тялото ми. Най-лошото се крие в това, което сториха с душата ми. Има неща, за които няма да мога да говоря дълго време, може би никога.

Той поклати глава.

— Борила си се упорито, за да постигнеш сегашното си положение и не мога да изразя с думи гордостта си от успеха ти. Но моята битка не е приключила. Нямаше да бъде честно спрямо теб да… — Млъкна и пристъпи напред. — Не виждаш ли? Заслужаваш нещо повече от това, което представлявам в момента. Белезите не са само по ръцете и гърба ми. Душата ми също е белязана. Кейти, аз се върнах тук с различно лице, с различен глас и различна душа. — Мускулите на лицето му се свиха силно. — Заслужаваш някой мъж, който не таи в себе си такива непонятни глупости от миналото си.

Гневът я бе напуснал — сякаш никога не я бе обземал. Нито чувствата й, нито съмненията и опасенията й можеха да се сравнят с неговите мъки.

Вече беше настъпило времето за лечение. Трябваше да го убеди. Трябваше да го накара да проумее истината.

— Нямала съм нужда от теб? — Тези думи бяха изречени с доловимо вълнение. — Това ли каза? Не чу ли думите ми снощи? За бога, помисли за това.

Кейт си пое бавно дъх.

— Спомняш ли си, когато ми каза, че бягам от чувствата си? Е, в случая беше прав и снощи се опитах да ти обясня причината. Отначало се дърпах, защото бях стъписана. Но после го правех умишлено. Когато усетих, че започвам да се възстановявам емоционално, започнах да се съпротивлявам. Дърпах се, тъй като не исках накрая да излезе като построяването на къща, в която никой няма да живее. Просто не исках да бъда същата, след като Дейвид… След като моят любим мъж нямаше да се върне никога при мен.

Кейт пристъпи напред, скъсявайки разстоянието между тях.

— През изминалите шест години срещнах много мъже. Добри мъже. Привлекателни. Мъже, които бяха дяволски секси и ходеха с гордо изправени глави. Но нито един от тях не ме привлече. Нито един от тях не плени сърцето ми — обясни тя и сложи ръка върху гърдите си.

Кейт направи още една предпазлива стъпка.

— Но тогава се появи ти и аз не можах да спра промените. Не разбираш ли? Това не беше по силите ми. Заради теб се съживих отново. Само заради теб.

Дейвид просто се взря в нея със своите златисти очи, преливащи от мъка, и Кейт долови кълновете на отчаяние в душата й. Не можеше да проникне зад маската му. Той все още странеше от нея. Все още не беше свалил стената, издигната между тях.

Тя навлажни устни и посочи назад към къщата.

— Ами Бен? Тук си само от три месеца, а той разчита на теб повече, отколкото на хора, които познава отдавна. Инстинктивно ти се довери. Той те обича, Дейвид.

Той отново не отговори и Кейт стисна зъби. Не трябваше да се предава. По дяволите, не трябваше да отстъпва.

— Не знам как щеше да се развие животът ни, ако нещата бяха тръгнали, както ги планирахме в началото на брака ни — бавно подхвърли тя. — Когато се връщам назад в миналото, усещам сладостта на онези дни. Това е едно прекрасно, приятно чувство. Нежно и топло. Тогава се сещам за начина, по който те обичам сега, за начина, по който ме караш да гледам на нещата, за чувствата ми, когато ме притискаш в обятията си — сякаш ще умреш, ако ме пуснеш. — Разтреперана, Кейт си пое въздух и добави: — Ако можех, щях ли да те превърна отново в мъжа, който беше преди шест години? Бих отстранила болката, която е трябвало да изтърпиш през тези години. Мили боже, бих направила всичко възможно да я прогоня. Но дори не мога да си помисля да се откажа от мъжа, в който си се превърнал. Не бих могла.

Кейт срещна погледа му.

— А ти би ли могъл? Нашето бъдеще е в ръцете ти. Пожелай си нещо, свързано с него, Дейвид. Затвори очи и си пожелай да се върна някак си назад и да стана каквато бях някога.

Дейвид затвори очи и отметна глава назад.

— Не мога — дрезгаво прошепна той. — Желая те. Обичам те.

Той отново отвори очи и в тях Кейт долови искреността на думите му. Но само след миг Дейвид поклати глава.

— Това няма значение. Моите чувства не са важни. От деня на злополуката с Бен изясних отношението си към теб. Любовта ми към теб е тъй силна, че ме задушава и не мога да дишам нормално. Ако я отприщя, ако не я потискам, тя ще измести всичко друго от живота ми. Но аз не мога да си позволя това. Не разбираш ли? Обичам те достатъчно, за да желая да получиш нещо по-добро от мен.

— Няма нищо по-добро от теб. — Кейт протегна ръце и покри лицето му с длани. — Всичките ти тревоги и преживявания от Гамара вече са част от теб. И аз ги желая, Дейвид. Желая всяка частица от теб — било то лоша или добра. Когато дойдох при теб снощи, знаех за призраците, които те преследват, но това не ме възпря да ти предложа сърцето си.

Устните й потрепериха и се усмихнаха предпазливо.

— Казах ти, че се научих да се боря. Е, не преувеличавах. Ще се боря с всеки и всичко, което се опита да застане между нас. Дори това да си ти.

Кейт се наведе напред и го целуна по устните.

— Аз съм егоистка — промълви тя. — Искам всичко. Искам спомена за това, което бяхме, но желая и сегашния ни облик.

Дейвид успя да сподави стона си, но миг след това я сграбчи в обятията си. Тялото му трепереше, докато я притискаше силно в прегръдките си, както бе правил предната нощ — сякаш щеше да умре, ако я пусне.

— Не е редно — промълви дрезгаво. — Постъпвам грешно. Ти се нуждаеш…

— Защо не ме оставиш сама да реша от какво се нуждая? — Галейки с длани лицето му, Кейт се взря в неговите красиви очи с цвят на отлежало уиски. — Не разбираш ли какво се случи? Получихме чудесен подарък, Дейвид. Само си помисли докъде стигат повечето хора след осемгодишен брак. Те живеят еднообразно и вече не са така сигурни за чувствата си един към друг. Но с нас се случи чудо. Удаде ни се възможността да се влюбим отново.

Кейт се усмихна, погали с палец долната му устна и прошепна:

— Някой там горе ни харесва.

— Кой? Кой ни харесва?

Бен, който беше на люлката, се облегна назад и продължи да ги наблюдава.

— Кой ни харесва? — отново попита той.

— „Ни“ — повтори Дейвид с глас, разтреперан от вълнение, и с грубата си длан погали Кейт по лицето. — Все още не съм убеден, че ще се получи нещо, но, мили боже, това прозвуча добре.

В погледа му се четеше нещо ново. Кейт го усети и разпозна. Надежда.

Отмествайки очите си от нея, Дейвид се обърна към сина си.

— Какво мислиш, Бен? Смяташ ли, че можем да бъдем семейство?

Момчето се извърна в люлката и се повдигна на колене, без да се пуска от въжетата, след което изгледа Кейт и Дейвид.

— Искаш да кажеш, че ще останеш? И повече няма да бъдеш общ работник? Ще станеш мой баща?

Кейт погледна Дейвид. Както заради него, така и заради момчето трябваше да изрече истината.

— Той винаги е бил твой баща, Бен.

Бен наклони малката си главица на една страна.

— Хм-м?

— Знаеш за белезите по ръцете и гърба ми? — Докато говореше, Дейвид не откъсваше поглед от обърнатото нагоре лице на момчето. — Истината е, че лицето ми също беше белязано. Лекарите го закърпиха, но го направиха различно. Сега не приличам на мъжа от онези снимки, но това съм аз. Все още съм Дейвид Мур. Аз съм твоят баща, Бен.

— Искаш да кажеш, че си моят истински баща и не си умрял? — С разширени очи момчето се изправи на люлката, за да изглежда по-високо. — Е, глупчо, защо не ми каза това в началото?

— Да, глупчо — повтори Кейт. — Защо не ни каза това още в самото начало?

Дейвид си пое дълбоко дъх и усмихнато поклати глава.

— Очевидно… Очевидно, защото наистина съм глупчо.

Бен се засмя и Дейвид му подаде корковата тапа.

— Вземи, синко, можеш да я запазиш за спомен. Няма нужда да се крие вечно в тази стара дупка.

Дейвид протегна ръце и свали Бен от люлката. Прегърнал с една ръка сина си, а с другата — жена си, той ги притисна силно до себе си.

— Бъдещето ми е в моите ръце — промълви той и потърси очите на Кейт. — Точно там, където трябва да бъде.