Бети Нийлс
Пътят към любовта (5)

Пета глава

От години Юстейша не бе имала възможност да пазарува с почти неограничено количество пари в джоба. Дълго време спираше само пред сергиите с намалени стоки и винаги подбираше дрехите според здравината им, а не според модата. Сега обаче, стиснала в чантата си малкото състояние, тя взе автобуса за „Хародс“.

Няколко часа по-късно, натоварена с кутии и елегантни пакети, Юстейша седна да обядва. Беше купила булчинска рокля, изящна шапка към нея, изискани обувки, които едва ли щеше да обуе отново след сватбата, красив костюм от туид в наситено кафяво, няколко пуловери и блузи към него и две рокли, подходящи за не много официални светски случаи. Докато хапваше суфлето с аспержи прегледа списъка си и намисли следващите си покупки. Нуждаеше се от хубав шлифер и здрави обувки. После, ако останеха пари, щеше да си купи вечерна рокля и официални обувки и да спре дотук. Едва ли щеше да успее да пренесе толкова много пакети, дори само до спирката за таксита.

Върна се в дома на сър Колин точно за чая. Гримстоун явно я очакваше. Отвори вратата в мига, в който таксито спря пред къщата, плати на шофьора и пое товара й.

Сър Колин още не се беше прибрал. Юстейша се качи в стаята си и започна да разопакова покупките. Прибра сватбената рокля в гардероба, макар че много й се искаше да я облече още веднъж. Роклята беше отлично скроена от много фина вълна, с якичка и маншети от сатен. Напълно отговаряше на зашеметяващата си цена. Извади от кутията и шапката от бял муселин и сатен, с широка периферия и сатенена панделка. Може би момчетата нямаше да я харесат, но беше напълно подходяща за случая. Зарови се в гардероба, за да подреди обувките. Точно в този момент някой почука и тя отвърна „влез“, без да се обръща. Мислеше, че Роузи е дошла да дръпне пердетата и да оправи леглото, но когато погледна към вратата, видя, че на прага стои сър Колин.

— О, здравейте! — стресна се тя и добави глупаво: — Прибрали сте се.

Той кимна усмихнато, макар че беше смазан от умора. Работният му ден започваше в осем сутринта с визитация, след това операции до следобед, един сандвич, а после консултации в приемния час, след което приемаше пациенти в частния си кабинет. След вечеря щеше да се върне обратно в „Свети Бидолф“, за да провери състоянието на пациентите, подготвени за операция на следващия ден. Гледката с Юстейша, потънала в море от хартия и празни кутии, му подейства успокояващо.

— Добре ли мина денят? — запита той и когато тя му отговори стеснително, продължи: — Тогава да слезем долу за по едно питие преди вечеря. Искам да ми разкажеш всичко.

Юстейша се чувстваше прекрасно. По време на вечерята двамата отново обсъдиха сватбените си планове. По-късно, на раздяла, той се наведе и я целуна по бузата:

— Ще опитам утре да се прибера у дома още следобед. Купи си някоя красива рокля — ще излезем да вечеряме навън. — Той й се усмихна и я целуна отново, а когато тя го изгледа, смаяно поясни: — Трябва да се поупражняваме. Момчетата ще очакват да се целуваме пред тях.

Сутринта на закуска тя получи нов плик — този път парите в него бяха почти двойно повече. Тя ги преброи и се запита дали не трябва да изхарчи част от тях. Но пък, от друга страна, той й бе казал да си купи всичко необходимо…

Юстейша направи втори списък и отново пое към „Хародс“. Непременно трябваше да си вземе зимно палто, въпреки че сезонът беше в края си. Спря се на едно кафяво палто, което щеше да отива на костюма й, и започна да търси подходяща рокля. Най-после намери нещо, което й грабна сърцето — дреха от сатен и шифон в кехлибарен цвят с широки ръкави до лактите и дълбоко изрязано деколте, прикрито отчасти с шифон. По съвет на продавачката купи и подходяща пелерина от ангорска вълна.

Чантата й все още беше пълна с пари. Юстейша си взе официални обувки и малка вечерна чантичка, и отиде в отделението за бельо, където с удоволствие пръсна голяма сума за копринени и дантелени глезотии. Добави чифт кожени ръкавици и още една чанта и така похарчи почти всичко. Грабна пакетите и взе такси.

Гримстоун отново я посрещна и й предложи чай. В дневната тя завари сър Колин, който седеше до огъня в компанията на двете домашни животни. Той се изправи, за да я поздрави и каза учтиво:

— Заповядай, седни. Приемният ми час днес мина по-леко от очакваното. Добре ли прекара?

— Божествено! Благодаря ви за всички тези пари.

— Чудесно. А обичаш ли да танцуваш? Запазих маса в „Кларидж“ за осем часа.

— О, но това е прекрасно! — светна Юстейша. — Купих си една рокля. Мисля, че ще е подходяща.

— Сигурно е така — усмихна се той. — С удоволствие ще я видя. Смятам да се приберем в Турвил утре за вечеря. Сега ще изведа Моузес на разходка, а след това имам да свърша малко работа. Нека да се срещнем тук в седем и половина.

С тези думи той сякаш затвори някаква врата помежду им — внимателно, но категорично. Тя отвърна „много добре“ и го изпрати с очи. Наистина, трябваше да помни добре, че се женят заради доброто на момчетата и в брака им няма да има място за лични чувства. Може би по-късно щяха да се сприятелят — към него човек лесно се привързваше. Един вътрешен глас й подсказа, че има голяма опасност да се влюби. Опита се да бъде разумна и да не мисли за сър Колин цял следобед. Привечер се изкъпа и се облече за вечеря. Новата рокля подчертаваше всички предимства на красивата й фигура. Сплетените на френска плитка кестеняви коси деликатно подчертаваха грейналото й от въодушевление лице. Тя се загърна в пелерината, взе чантичката и обу официалните обувки с високи токчета, които за малко не се отказа да купи заради високата им цена. Най-после бе готова и слезе в дневната.

За нейна изненада сър Колин вече я чакаше долу, облечен в елегантен смокинг.

— Закъснях ли? — запита тя задъхано. — Съжалявам, останах с впечатлението, че казахте около седем и…

— Не, Юстейша, аз подраних. Прекрасно изглеждаш — тази рокля е очарователна. — Той я изгледа усмихнато. — Ти си много красива, вече съм ти го казвал, нали?

— Да, в „Свети Бидолф“ — отвърна тя сериозно. — Но сега всичко идва от роклята.

— Доколкото си спомням, тогава беше облякла огромен гащеризон.

— О, да, наистина. — Тя не можа да измисли по-умен отговор и затова добави: — Дрехите имат огромно значение.

Сети се за новите си тоалети и погледът й блесна.

— Да тръгваме, ако си готова — предложи сър Колин.

Тръгнаха към вратата, но той се спря, протегна ръка и я задържа:

— Искам да ти подаря нещо, преди да излезем. Досега нямах възможност да ти го дам.

Извади от джоба си малка кадифена кутийка и я отвори. Вътре просветна златен пръстен със сапфир, заобиколен от диаманти.

— Този пръстен е в семейството ни от много години и се предава от една булка на друга. — Той хвана лявата й ръка и плъзна пръстена, който идеално й прилегна.

Юстейша възкликна радостно. Всяко момиче би било щастливо да има такъв годежен пръстен.

— Много е красив. Благодаря ви, сър Колин. Но… струва ми се, че този пръстен не ми подхожда съвсем… — Тя си даде сметка, че се изразява неясно и започна отначало. — Имам предвид, че такъв пръстен по принцип се дава като символ…

Юстейша отново замълча, усетила, че навлиза в опасна територия. Този път сър Колин й се притече на помощ.

— С други думи, скъпа моя, ти смяташ, че не е редно да приемаш пръстен, който обикновено се дарява като символ на любов.

— Защо не мога й аз да се изразявам толкова ясно?

— И още нещо — престани, за бога, да ме наричаш сър Колин. Колин звучи много по-добре. Що се отнася до пръстена, искам да те успокоя, че не съществува никоя друга дама, на която бих желал да го подаря. — Той се наведе и я целуна. — Разбрахме се, а сега да тръгваме.

Дали благодарение на пръстена, или на роклята, или на елегантния ресторант, но вечерята мина великолепно. Сервираха им коктейл от раци, агнешки котлети, сладоледена торта с малини и пралини. Пиха шампанско и кафе и танцуваха много. Макар че бе високо момиче, Юстейша стъпваше по дансинга леко като пух, а сър Колин танцуваше така, както правеше повечето неща — наистина много добре. Бяха красива двойка. Юстейша съзнаваше, че изглежда великолепно. Позволи си да помечтае, че цялото им съвместно бъдеще ще бъде като тази вечер — изпълнено с щастие, взаимност и сигурност. Прибраха се в един часа, но тя се чувстваше бодра и искаше вечерта да продължи безкрай. Застана насред хола с надеждата, че Колин ще й предложи да поговорят още малко, но той си свали палтото, отбеляза учтиво „Чудесна вечер, Юстейша!“ и погледна часовника си:

— Имам около половин час работа, а утре ще изляза, преди да си станала. Ще се видим чак следобед и ще тръгнем към Турвил. Лека нощ и приятни сънища.

Усмивката му бе делова. Зародилата се близост бе отлетяла — а може би никога не бе я имало. Тя се прибра тъжно в стаята си, окачи прекрасната рокля в гардероба, постави пръстена обратно в кутийката и си легна.

На следващия ден момчетата ги посрещнаха с радост у дома и Юстейша отново се потопи във всекидневните си занимания, сякаш изобщо не бе ходила до Лондон. Само красивите дрехи в гардероба й напомняха за краткото пътуване. Почти не виждаше сър Колин. Той прекарваше почивните дни в Турвил, но двамата никога не успяваха да останат насаме и да поговорят.

Седмицата се изниза и момчетата тръгнаха на училище. Тя ги закарваше сутрин и следобед отиваше да ги прибере. Те й липсваха, макар че беше много заета — сватбените подаръци вече пристигаха и тя направи списък, който да покаже на Колин. Заедно със семейство Самуейс подготвяше приема, поръчваше цветята и храната.

Сър Колин се прибра у дома вечерта преди сватбения си ден — очевидно мисълта за предстоящия брак ни най-малко не го вълнуваше. Хареса цветята, попита за менюто и поръчаните питиета, поигра с момчетата и се заприказва с дядо й за ранните английски поети. Отношението му към нея с нищо не се беше променило. Юстейша мислено се упрекна, че изобщо бе очаквала нещо друго.

Същата вечер пристигнаха майка му и епископът. Венчавката беше насрочена следващия ден по обяд. Приемът щеше да се състои веднага след това. Сър Колин й съобщи, че възнамерява да се върне в Лондон след два дни:

— Ще отидем на почивка по-късно през годината. Съжалявам, ако това те разочарова, но програмата ми е запълнена с месеци напред.

Тя сдържано отговори, че не е очаквала предложение за ваканция:

— Момчетата току-що тръгнаха на училище и още не са свикнали, въпреки че се чувстват добре.

На вечеря тя облече една от красивите си нови рокли. Разрешиха на децата да останат до късно. Госпожа Криштън и епископът оживено разговаряха на масата. Когато приключиха, тя заведе момчетата в стаята им и остана при тях, докато заспаха.

По-късно госпожа Криштън също се оттегли. Веднага след нея Юстейша пожела лека нощ и тръгна към вратата. Сър Колин стана да й отвори и за нейна изненада я последва до стълбите.

— Притеснена ли си?

— Да, а ти?

— Не. — Гласът му прозвуча нежно. — Всичко ще мине чудесно. Обещавам ти, Юстейша.

— Да, знам. Ще направя каквото мога, Колин, наистина.

— И аз знам това, мила моя. — Той й се усмихна нежно и сложи ръце на раменете й. — Лека нощ.

Наведе се и я целуна леко. Тя тръгна нагоре по стълбите, но спря и се обърна да го погледне. Той стоеше неподвижно и я наблюдаваше — един едър, спокоен мъж, който скоро щеше да стане неин съпруг. И това е съвсем редно, мина й през ума внезапно, защото аз го обичам. Правилно е да се омъжа за него, дори той никога да не се влюби в мен.

Вълна от щастие и облекчение я заля. Тя дори направи крачка надолу, за да сподели с него вълнението си, но навреме се спря. Той не биваше да разбере. Мисълта, че двамата са само добри приятели и нищо повече, му бе помогнала да вземе решението си за брака им. Събра сили, за да му се усмихне и хукна нагоре.

Сър Колин остана загледан след нея. Обикновено Юстейша бе спокойна и разумна, а сега изглеждаше някак стресната. Каква ли беше причината?

Всички се събраха отново на закуска, въпреки че госпожа Самуейс енергично възрази, когато видя Юстейша да седи на обичайното си място.

— Не трябва да сте тук. Младоженецът не бива да вижда булката, преди да влязат в църквата.

— Няма да я гледам — обеща сър Колин и всички се разсмяха.

И двамата не се държаха като младоженци. Облечени както обикновено, заедно с двете деца и Моузес те изпроводиха епископа до портата на църквата и едва след това се върнаха, за да се приготвят за церемонията. Госпожа Самуейс мърмореше недоволно под носа си.

Въпреки това, няколко часа по-късно, дори тя трябваше да признае, че младоженците изглеждат безупречно. Хванала дядо си под ръка, Юстейша привличаше всички погледи. Шапката с широка периферия чудесно контрастираше с тъмните й коси. Елегантната простота на роклята й се подчертаваше от двойния гердан от перли около шията й. Откри ги на масичката в стаята си, когато се качи да се облича. Към тях имаше и бележка от Колин, който я молеше да ги сложи за сватбата. В ръцете си Юстейша държеше букет от бели рози, момини сълзи, бледорозови фрезии и портокалови цветчета. Сър Колин също изглеждаше чудесно. Той бе внушителен в елегантния си сив официален костюм и бледосива вратовръзка. Госпожа Самуейс изтри една сълза и многозначително погледна към Роузи, която също бе дошла за сватбата заедно с Гримстоун.

След службата Юстейша тръгна обратно по пътеката към изхода на църквата, хванала Колин под ръка. Усмихваше се наляво и надясно на всичките му приятели и роднини, за които не знаеше абсолютно нищо. Очакваше, че ще се почувства по-различно като омъжена жена, макар да не знаеше защо. Спокойният мъж до нея не изглеждаше да прелива от щастие — всъщност, държеше се както обикновено: невъзмутим, самоуверен и учтив. Тя хвърли бърз поглед към него и реши, че е твърде суров, но в този миг той се обърна към нея и й се усмихна с приятелската си успокояваща усмивка. Юстейша искаше да вярва, че всичко е наред. Нали се женеше за мъжа, в когото бе влюбена?

Фотоапаратите защракаха сред жизнерадостното оживление и скоро цялата процесия потегли към дома.

Следващите часове минаха като в сън. Юстейша се ръкуваше с безкрайния поток от хора. Забравяше имената им в мига, в който й ги казваха. Едва към края срещу нея се изправи едно момиче, кажи-речи на нейната възраст, висока колкото нея и с прекрасна фигура. Беше хубава и елегантно облечена.

— Аз съм Прюдънс — каза тя весело. — Нека да се запознаем, докато мъжете си говорят. Хазо и Колин се познават от години. Той живее у нас, когато идва в Холандия. Надявам се, че в бъдеще ще се срещаме често…

— Хазо и Прюдънс тер Бронс Хюйзинга — обяви в това време Колин. — Това са най-добрите ми приятели и се надявам, че и ти ще ги обикнеш, скъпа.

Хазо се ръкува с нея. Беше висок рус мъж, с властни черти на лицето, но с приятна усмивка.

— Толкова се радваме, че Колин се ожени. Мисля, че е извадил голям късмет, но и той сам си го знае. Трябва да го придружите, когато дойде следващия път в Холандия. — Той погледна към Колин. — Имаш насрочен семинар за май месец, нали?

Двамата тръгнаха към дневната, а Юстейша отбеляза:

— Харесват ми. Отдавна ли са женени?

— От около две години. Чудесна двойка, нали?

Малко по-късно младоженците разрязаха тортата.

Гостите пиха за тяхно здраве и скоро започнаха да се разотиват. Юстейша трябваше отново да се ръкува с всички.

Прюдънс и Хазо останаха до края. Колин и Юстейша ги изпратиха до тъмносивия им даймлер.

— Ще се приберем с нощния ферибот — поясни Прюдънс и целуна Юстейша. — Желая ви да бъдете щастливи като нас.

Юстейша забеляза нежния поглед, който Хазо хвърли на жена си и усети, че я обхваща тъга и самосъжаление. Опита се бързо да пропъди това чувство — вече беше официална съпруга на Колин и реши да използва всичките си сили, за да го накара да се влюби в нея.

Тази вечер обаче надеждите й не се сбъднаха. Епископът, госпожа Криштън, господин Кръмп, Колин и тя изпиха заедно чая си, побъбриха за венчавката, след което отидоха да се приготвят за вечеря. Момчетата щяха да останат до късно и Юстейша ги заведе горе да се измият и срешат, след което се отби в стаята си. Оправи грима си и се загледа в златната халка под годежния пръстен със сапфира и диамантите. Все още ни най-малко не се чувстваше омъжена жена.

Роузи и госпожа Самуейс бяха надминали себе си с вечерята. Всички пиха шампанско, а момчетата лимонада. В прекрасно настроение компанията се оттегли в дневната. Юстейша подкани децата да кажат лека нощ и тръгна с тях към вратата.

— Нали ще се върнеш след това? — усмихна се Колин, като стана да им отвори.

— Разбира се — отвърна тя на усмивката му.

Компанията остана до късно. Семейство Самуейс, Роузи и Гримстоун бяха поканени да изпият по чаша шампанско. Получиха сърдечни похвали за чудесното меню. Лека-полека гостите започнаха да си тръгват и двамата младоженци най-после останаха сами.

Сега, може би, ще постоим заедно, ще си поговорим и ще се опознаем, помисли Юстейша. Изведнъж откри, че не знае как да подхване разговора. Колин изглежда също нямаше настроение за приказки.

— Прекрасен ден — отрони тя най-после.

Това едва ли можеше да се нарече блестящо начало, но така или иначе, бе единственото, което се сети да каже.

— Чудесен. Ти беше много красива булка, Юстейша. Момчетата останаха очаровани. Толкова ми бе приятно да срещна отново приятелите си. Обикновено не ми остава време… Радвам се, че Хазо и Прюдънс успяха да дойдат. Тя е много мила.

— И хубава — продължи Юстейша, като реши да се прави на интересен събеседник.

— Сигурно си много изморена. Не искам да те задържам. Да ти предложа ли още нещо преди лягане? Питие? Чай? — Той й отправи една от безличните си усмивки и тя се насили да му я върне. Лицето й едва не се разкриви от обида и мъка.

— Нищо, благодаря. Изморена съм. Ще имаш ли нещо против, ако отида да си легна?

Той вече беше скочил на крака:

— Разбира се, че не. Трябва да напиша две писма и да се обадя на регистратора си. Всъщност, трябваше да го направя преди няколко часа.

— О, няма значение — отвърна тя, като едва преглътна. Гласът й звучеше остро от потиснатия гняв. — Не бива такива дреболии като една сватба да разстройват работата ти.

Тя изхвърча от стаята. Беше стигнала до средата на стълбището, когато той я настигна.

— Какво искаш да кажеш? — запита той меко.

— Точно това, което казах. Бъди спокоен — ще внимавам никога вече да не го повтарям. Но аз мисля така и винаги ще мисля така, макар че ти обещавам да не го изразявам гласно.

Юстейша продължи нагоре по стълбите, а той остана на мястото си. Когато стигна до горната площадка тя спря и се обърна:

— Извинявай. Благодарна съм ти за всичко, което направи за дядо ми и мен — не искам да ме смяташ за неблагодарница. Но преди малко бях искрена. Знам, че грешката е моя. Мислех, че можем да станем приятели, да споделяме тайни… Обърках всичко. Трябваше да си дам сметка, че между нас няма място за лични отношения. Ти взе решението си, притискан от обстоятелствата. Ще го запомня и ще се постарая да бъда добра майка за момчетата. Това е, което се иска от мен, нали?

Тя не изчака отговора му и хукна по коридора към стаята си. Доста лошо начало за една жена, решила на всяка цена да очарова мъжа, когото обича. Свали фибите от косите си с треперещи пръсти, откопча перлите и свали сапфирения пръстен. Допусна грешка — не биваше да приема предложението му. Трябваше да избяга в мига, в който го видя за първи път.

Съблече се и легна във ваната. Здравият разум я беше изоставил — единствената мисъл в главата й беше колко много обича Колин.

Водата започна бавно да изстива. Стана й студено и тя се върна в стаята си. Всичко беше тъжно и безнадеждно. Легна си уморена и скоро потъна в дълбок сън.

Сутринта закуската мина в обикновената ведра спокойна обстановка. Беше събота и момчетата нямаше да ходят на училище. Радваха се, че чичо им ще остане с тях до понеделник и се надпреварваха да дават идеи как да прекарат заедно времето.

— Нека Юстейша да реши — предложи Колин и й се усмихна през масата. Явно беше в превъзходно настроение. Тя също се усмихна в отговор — нямаше да му позволи да я надвие.

— О, може ли? Времето е толкова приятно. Хайде да отидем с колата до Кливдън и да се поразходим там. Ходила съм преди години и много ми хареса. Ще вземем и Моузес.

Четиримата тръгнаха след около половин час. Юстейша твърдо беше решила да играе ролята си — тя оживено участваше в разговора с децата. Е, може би се смееше малко повече от обикновено, но никой не забеляза. Скоро стигнаха до Кливдън, паркираха колата, купиха си билети и карта на местността и тръгнаха през гората. Моузес тичаше напред, а момчетата — след него. Юстейша вървеше рамо до рамо с Колин и продължаваше бодро да бърбори за незначителни неща. Той почти не й отговаряше, така че разговорът се превърна в монолог. В един миг, когато тя млъкна, за да си поеме дъх, Колин тихо каза:

— Съжалявам, че те разстроих вчера. Нямах такова намерение. Така и не намерихме време да поговорим, нали? Може би тази вечер… Дали не бихме могли да започнем всичко отначало — така, както го бяхме намислили, когато научихме за брат ми и жена му?

Той замълча. Стоеше много близо до нея и тя копнееше да му признае, че се е влюбила в него. Искаше да го запита какво ще стане сега. Не го стори, разбира се. Може би двамата щяха да се сближат благодарение на общата им цел — момчетата — и да изградят свой дом. Погледна го и забеляза, че е изморен и разтревожен.

— Ще започнем отначало — обеща тя, като сложи ръка на рамото му. — Аз също много съжалявам. Предполагам, че женитбата ме обърка.

Той се усмихна:

— Ето къде е проблемът. Тогава да забравим, че сме женени и да се върнем към старите си приятелски отношения — защото ние бяхме приятели, нали?

— О, да — кимна тя. Искаше й се да каже още много неща, но замълча и той се наведе да я целуне.

— В името на вечното ни приятелство — обяви Колин, след което я хвана под ръка и двамата тръгнаха след веселите момчешки гласове.