Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дядо, баба и внуче. Трето издание
Издателство: „Български писател“, 1984, София
Редактор: Любен Петков
Коректор: Янка Василева
История
- —Добавяне
През една тежка и студена зима почти всичко замръзнало. Животните се скрили в дупките си, не смеели и носа си да покажат навън. Нямало храна: сняг, студ и глад навред покривали земята. Само мравките били добре: къщата им била топла и пълна с храна. Един ден лисицата излязла от дупката си и отишла при мравките. Почукала на вратата:
— Сестрици мили, мравчици, отворете ми. Измръзнах и умирам от глад.
Мравките се скупчили на вратата:
— Не можем да те приберем, Кума-лисо — отговорила най-старата от тях. — Ще ни стъпкаш, ще ни изядеш храницата, дето лятос я събирахме.
Приплакала Кума-лиса:
— Моля ти се, бабо мравке, отвори ми, спаси ме, ще загина! Само ти можеш да ме стоплиш и нахраниш, моля ти се!
Старата мравка поогледала малкото и топло жилище, пък била и с добро сърце, нямало как да остави лисицата да умре в студа и отворила вратата на мравуняка.
Зарадвали се мравките на гостенката. Всяка от тях донесла да сложи по нещо за хапване и нагостили лисицата. Тъкмо тя се постоплила и нахранила, и на вратата пак се почукало:
— Кой е? Кой идва в тоя студен ден? — попитала старата мравка.
— Бабо мравке, аз съм, щурчо! Пусни ме да се стопля, замръзнах. Храна не ти искам. Ще се стопля, ще ви повеселя с песните си и ще си отида.
— Добре, щурчо, щом си сит, ела! — рекла мравката. — Да се стоплиш може, но храна не мога да ти дам, защото моята челяд ще гладува, а добре се е трудила през цялото лято.
Влязъл и щурча и като видял лисицата, уплашил се. Те не се обичали много. Лисицата често му се заканвала с лакомите си очи. Щурчо седнал зад вратата и тихичко се свил. А лисицата, щом го видяла, рекла:
— О, щурчо, добре дошъл! Тъкмо се чудех, като как ще живея тук с тия мълчаливи мравки. Те ни знаят да пеят, ни да свирят, живеят като в гроб. Я извади свирката си, та малко да ни поразвеселиш.
Щурчо нямало какво да прави, извадил тамбурата и засвирил. Лисицата станала да играе хоро. Почнала да подскача и да шета из малката мравешка къща, да тъпче мравчиците, защото те нямало къде да се скрият и да отстъпят място за хоро. Играла Кума-лиса, тъпкала мравките, които я нахранили и й дали подслон, докато избила почти целия мравуняк. А щурчо все свирел и свирел. Не смеел да запре и да си поеме дъх, защото лисицата веднага ще го налапа.
По някое време лисицата се изморила от хорото и седнала да си отпочине, а щурчо тихичко се измъкнал. Лисицата, като се поразвъртяла и огледала тясното жилище, разбрала, че щурчо е избягал, и се спуснала да го гони. Малкото останали живи мравки лежали болни, защото лисицата счупила краката им. Едва се домъкнали до вратата, залостили я здраво и вече не пускали гости.
Оттогава краката на мравките са останали криви — лисицата ги счупила през тази страшна зима, когато отишла при тях за храна и подслон.