Лика-прилика

Една мишка решила да жени сина си, ама поискала да вземе снаха по-горна от нея, та да се хвали с роднини. Тръгнала да пита и да разпитва кой е по-горен от нея. Казали й за слънцето. Стегнала се мишката и полека–лека стигнала при слънцето. Рекла му:

— Слънце, знаеш ли защо дойдох при тебе?

— Де да зная! — зачудило се слънцето. — Ще си кажеш сама!

— Казаха ми, че ти си най-горното, а пък аз искам да ти взема дъщерята за снаха, която да прилича на сина ми.

— Аз не съм най-горното — рекло слънцето, — от мен има по-горни.

— Че кое е по-горно от тебе, кажи? — попитала мишката.

— Облакът е по-горен от мене — рекло слънцето. — Аз, когато грея на земята, не мога да премина през него, той ме затуля, затова иди при него.

Мишката отишла при облака. Извикала му:

— Хей, облаче, аз дойдох при тебе по една работа. Искам да оженя сина си за твоята щерка, която много му прилича. Казаха ми, че ти си бил по-голям от слънцето и си го затулвал. Това истина ли е?

— Не — рекъл облакът, — аз не съм по-голям, от мене има по-горно.

— А кое е — Попитала мишката, — та да му искам щерката за снаха?

— Вятърът, който ме разкарва, та не мога да премина средния баир. Той е по-голям и по-горен от мен.

Отишла мишката при вятъра, изказала му мислите си за неговата дъщеря. Послушал я вятърът, па й посочил една долина в планината. Отишла мишката в долината и рекла:

— Долино, дойдох при тебе да ти искам щерката за сина ми. Казаха ми за тебе, че си била най-горна в света. Това истина ли е?

— Присмели ми са се — рекла долината. — От мене има по-горни.

— А можеш ли ми каза, кой е по-горен от тебе? — рекла мишката.

— Реката, която, като придойде, не мога да я удържа.

Мишката отишла при реката, попитала я като най-горна ще ли да даде щерка си за сина й. Реката рекла:

— Аз не съм по-горна от брега си, който не ми дава да се разливам. Иди при него и неговата щерка сватосай.

Много била уморена мишката, ала пак тръгнала. Тя не жалела сили и време да избере снаха от голям род, да прилича на нея и да се гордее, с роднините си. Отишла при брега на реката и рекла:

— Чух, че ти си най-горен от всички в света, дойдох да ми дадеш дъщеря си за жена на моя син.

— Ех, мишке, мишке! Че аз не съм по-горен от къртицата, която ме рови, събаря и никога не ме оставя здрав. Тя е по-горна от мене. Иди при нея.

Вмъкнала се мишката в дупката на къртицата под брега и я питала:

— Къртице, ти ли си най-горна в света?

Поклатила сляпата си глава къртицата и рекла:

— Най-горни са слънцето, облакът, вятърът, долината, реката и брегът, които ми пречат.

— Аз ходих при тях — рекла мишката, — питах ги, а те ми казаха за тебе, та дойдох да искам твоята щерка за сина ми, която хем да прилича на нас, хем да е по-горна.

Къртицата веднага се съгласила:

— Бива, мишке, бива да я дам! Хем често ще ми идва на гости, та да радва къщата ми. Доведи сина си и сватове, та да вдигнем сватба.

Зарадвала се мишката. Направила голяма сватба и оженила сина си за къртичината щерка. Когато младоженците играели сватбарското хоро, мишката погледнала кожуха на снаха си и видяла, че много прилича на кожуха на сина й, та рекла:

— Колко си приличат двамата младоженци! Защо ли толкова се трепах да търся по-горна снаха! Та те двамата са си лика–прилика, като две капки, вода, отдалеч дори не може да ги различи никой: кой е синът ми и коя е снахата! Избрах си снаха хем по-горна, хем лика–прилика.