Врана и рак

Една врана, като хвърчала над някакво езеро, видяла да пълзи рак. Тя се спуснала, грабнала го и после кацнала на една върба и намислила да го яде.

Ракът видял, че работата отива на зле, та рекъл:

— Ах, врано! Аз познавах татко ти и майка ти, какви прочути птици бяха!

— Гря, гря! — изграчила враната със затворени уста. Ракът пак продължил:

— Ех, врано, познавах и сестрите и братята ти. И те бяха добри птици.

— Гря, гря! — изгракала пак враната.

— Но колкото и да бяха добри птици, те не бяха колкото тебе, врано! — нареждал ракът.

— Аха! — изграчила враната колкото можала и изпуснала рака във водата.