Врабчето и чучулигата

Веднъж покрай врабчето преминало едно голямо животно. Врабчето се уплашило и хвръкнало при чучулигата, да се поуспокои малко, и взело да се оплаква:

— Съседке, аз съм много уплашено. Покрай къщата ми мина едно нещо голямо, голямо!

— Е, какво беше? — попитала чучулигата.

— Не видях какво беше, но беше голямо, много голямо!

— Колко голямо? Толкова ли? — и чучулигата се разперила пред врабчето, за да покаже големината на животното.

Врабчето отговорило:

— Не, не, по-голямо, по-голямо беше!

Чучулигата издигнала нагоре крилцата си и пак попитала:

— Е, толкова ли беше?

— А, много голямо, много голямо! — ситнело врабчето.

— Боже, колко ли е било голямо? — зачудила се чучулигата и като подрипнала малко от земята, да покаже колко е било голямо, пак попитала: — Е, да не е толкова?

Врабчето се разсърдило. Доядяло го на глупавата чучулига и извикало:

— Много си ти голяма, та искаш да покажеш ръста на големите животни! — и хвръкнало разсърдено към своето гнездо.