Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дядо, баба и внуче. Трето издание
Издателство: „Български писател“, 1984, София
Редактор: Любен Петков
Коректор: Янка Василева
История
- —Добавяне
Едно врабче кацнало на един стар плет и седнало да си нанизва маниста за герданче, В тръните паднало едно мънисто и се изгубило. Врабчето го потърсило, потърсило и като не го намерило, извикало на плета:
— Хей, плето! Найди ми мънистото, защото иначе ще кажа на огъня да те изгори!
Плетът се засмял:
— Кажи му де!
Врабчето рекло на огъня:
— Хей, огньо, изгори тоя плет!
Огънят отговорил:
— Ами как не! Аз горя големи букови дърва, няма да горя тоя вече изгнил плет от тръни, та да ме бодат.
Врабчето се заканило:
— Аз ще кажа на реката да те угаси!
— Ха речи й де! — засмял се огънят. Врабчето подвикнало на реката:
— Хей, рекичко, ела угаси огъня!
— Ами как не! — рекла реката. — По какви само бели камъчета теча аз, как хубаво ги мия и галя, как само им се радвам, че са такива бели и чисти! Защо да ги оставям тях сега, та да идвам да угасвам огъня и да ме гори и черни? Щом не ми прави пакост и не ме притеснява, няма защо да се залавям с него.
— Аз ще кажа на бивола да те изпие! — извикало врабчето.
— Кажи му де! — засмяла се реката и продължила пътя си.
Врабчето видяло един бивол да пасе, литнало при него, кацнало на рогата му и изчуруликало:
— Биволчо, изпий тая река, моля ти се!
Биволът замахнал с опашката, прогонил една муха от гърба си и рекъл на врабчето:
— Ами как ли няма да я изпия! Сега паса такава хубава зелена тревица и не трябва да пия вода, защото ще ми се подуе коремът.
Разсърдило се врабчето и пак се заканило:
— Да знаеш, биволчо, че ще извикам вълка да те изяде!
— Щом искаш, извикай го! — рекъл биволът и продължил да пасе.
Врабчето потърсило вълка и му извикало:
— Хей, вълчо! Ела изяж този бивол!
— О, защо да го изям? — засмял се вълкът. — Аз ям млади и крехки агънца, тяхното месо е сладко и не ща кисело биволско месо.
— Ще кажа на овчаря да те подгони с кучетата! — зачирикало ядосаното врабче.
Вълкът се засмял страшно, изгледал малкото врабченце с кървави очи и зачакал, а то, каквото било безпомощно и слабичко, едва могло да отлети при овчаря и през сълзи рекло:
— Овчарко, моля ти се, пусни кучетата да разкъсат този вълк!
— Моите кучета ядат тлъста помия, която им правя всяка сутрин, а вечер им давам големи комати хляб. Защо да си къртят сега зъбите с лошото и жилаво вълче месо?
— Аз ще кажа на мишките да ти изгризат торбата с яденето! — разсърдило се врабчето и извикало, колкото му глас държи: — Хей, мишки, елате да изгризете торбата на този овчар!
Мишките се обадили:
— Сега ядем хубава бяла пшеница и не искаме да ръфаме торбата на овчаря, за да не си къртим зъбите.
— Сега ще кажа на котките да ви изядат!
— Щом искаш, кажи им, ако могат да ни намерят, нека ни изядат — присмели се мишките.
— Как ли няма да ви намерят! — сопнало се врабчето и кацнало на един прозорец и изчирикало:
— Котано–писано, идвай да изядеш мишките, те ядат сега пшеницата!
— Ох, не мога точно сега — обадила се котката. — Стопанката пържи за обяд хубави пържолки и аз нямам време да гоня мишките!
— Тогава ще кажа на стопанката да те удари с машата по главата — изчуруликало врабчето и хвръкнало, та кацнало на рамото на стопанката. — Стопанке, я погледни, котката изяде пържолките, дето ги готвиш за децата си за обяд.
Стопанката грабнала машата и ядосано цапнала котката по гърба. Котката подгонила мишките, те пък нападнали торбата на овчаря, той насъскал кучетата да гонят вълка, а вълкът, уплашен, се нахвърлил върху бивола. Биволът настръхнал и побягнал към реката, като видял бистрата и чиста вода, усетил жажда и се навел да пие, реката се уплашила, че ще й изпие водата, и се хвърлила към огъня да го угаси, а огънят, за да избяга, подпалил плета с тръните, те били сухи, пламнали и бързо изгорели. Тогава врабчето намерило изгубеното мънисто, седнало гордо и спокойно и продължило да си ниже герданчето.