Асен Босев
По телефона

Две дечица — Димко и Добринка —

вкъщи си играеха дваминка.

Тя — в ръка с обувка, той — с пирон,

уж говореха по телефон.

 

— Ало, Димитрова ли е? Здрасте!

Брей, къде се дявате и как сте?

— Тук съм, тръгвам за фризьора пеш,

че съм рошла като таралеж.

 

— Срещаш ли и виждаш ли Петрови?

— Те си купиха столове нови.

— На почивка бяхте ли с децата?

— На Приморско ходихме с колата.

— А децата слушат ли, кажи ми?

— От игри не се прибира Дими.

— Остави се, и Добринка наша

закъснява, та ще я пердаша.

— Поздрави я ти от мен с целувка.

— Вместо телефон държи обувка.

Моят Димчо вместо телефон

е изкъртил от стена пирон.

— Да не прави вече тъй, а мъжки,

нека кърти от вратата дръжки!

 

— Чакай да ти кажа… ало, ало!

Тюх, прекъсна, да се невидяло!