Асен Босев
Каквото заповядам аз

Не знам дали усещате,

че пламвам от желание

да ми слугуват вещите

с готовност и старание.

Сами да правят незабавно

каквото заповядам аз.

Така ще си живея славно!

Щом сутрин наредя, завчас

сами чорапите — и двата —

ще се нахлузят на краката.

 

Сега обувките!

Щом чуят,

сами за миг ще ме обуят.

 

Не съм готов съвсем,

защото

не е пристигнало палтото.

Но щом като застана прав,

ще подаде и то ръкав.

А кажа ли: — Филия хляб! —

и тя в устата право — лап!

А щом извикам: — Сутлияш! —

самичък ще довтаса: — Яж!

 

— Да дойдат пържени кюфтета,

една пържола,

два котлета,

зелени краставици, лук —

и всичко е пред мене тук!

Добре дошли.

Сега ще ям.

 

Ще свърша яденето сам.

Но труд понеже съм си дал —

да кацне сам на мен медал!

А, да,

а, да —

да дойде чашата с вода!

 

Вода ли? То не е живот!

Да дойде канчето с компот.

Водата за това нали е —

сама ръцете ми да мие.

 

Сега една кола сама

да ме закара от дома

къде… в училище? Добре.

 

Където кажа — там ще спре.

Защо да се не спрем поне

в сладкарницата-кафене?

Щом кимна само там с глава,

и ето ми тава с халва!

 

Без много-много да се моля,

ще слуша всичко мойта воля.

 

Летят ракети до Луната.

Защо ми трябва да летя?

Не може ли Луната, братя,

да слезе тук самата тя?

 

Ще дойде — заповед ще дам!

Но тя не ще — стои си там!

 

Послушайте — ще ви подшушна:

и тя излезе непослушна,

тъй както другите неща,

които казват все: — Не ща!

 

Не става тъй, нали се сещате —

без труд да ми слугуват вещите!…