Най-голямото богатство (Турска народна приказка)

Имало един беден момък. Где кого срещнел, все се оплаквал от сиромашията си. Един ден си седял на прага на колибата, въздишал и окайвал сам себе си:

— Ах, докога ще се мъча все така? Черен ми е вече светът! Дали да се обеся или да се удавя?

В това време четирма яки роби минали покрай него. Те носели на рамената си украсена със сърма и маргарит носилка, в която на меки възглавници се бил разположил един богаташ. Той бил вече толкова стар и недъгав, че можел да се движи само с носилка. Чул старецът въздишките и жалбите на момъка и заповядал на робите да спрат. Попитал:

— Защо въздишаш, защо тъжиш, млади момко?

— Ох, мой бей — отговорил запитаният, — как да не тъжа, как да не жаля, като съм сетен сиромах. Какво не бих дал да стана и аз богат като тебе. Ще си живея волно-охолно и ще възпявам щедростта на аллаха. А сега по цял ден се блъскам и трепя само за комат хляб и шепа маслини. Това живот ли е?

— Защо се окайваш? — отговорил старецът. — Ами че ти си много по-богат от мен.

— Как ще съм по-богат от тебе? — почудил се момъкът. — Виж, мой бей: кесията ми винаги е празна, нозете ми от умора се преплитат, ръцете ми нищо не държат, очите ми всякога гледат като на гладен вълк.

— Дай да ти отрежа уморените нозе и ще ти заплатя за тях хиляда жълтици — предложил старецът.

— Ха! — викнал момъкът. — Ако ще би да ми наброиш десет пъти по хиляда жълтици, пак не ти ги давам.

— Е, тогава продай ми празните си ръце и аз ще ти платя за тях толкова злато, колкото те тежат.

— Не, да ме затрупаш с пари, ръцете си не давам!

— Е, тогава продай ми барем гладните си очи. Ще ти ги купя за сто кесии жълтици и ще ти отстъпя моя сарай с градината.

— Що думаш, мой бей? Да ослепея ли? Не, очите си не давам за всичките съкровища, които пазиш в хазната си! — отговорил бедният момък.

— Ех, момко! — рекъл старецът. — Виждаш ли, че си много по-богат от мене? Ти си млад, як и здрав — от това по-голямо богатство няма на света. Пък аз съм стар и болен и всичките си съкровища да дам, не мога да си купя един ден младост и здраве. Не се оплаквай, не гневи аллаха, който е тъй щедър към теб!