Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2012 г.)
Допълнителна обработка на корицата: gogo_mir, 2012 г.
Издание:
Султанка-мълчанка
Приказки на балканските народи
Преразказани от Ангел Каралийчев и Николай П. Тодоров
Второ издание
Художник: Стоимен Стоилов
Литературен редактор: Иван Иванов
Рецензент: Любомир Георгиев
Редактор: Илиана Монова
Художествен редактор: Буян Филчев
Технически редактор: Здравко Божанов
Коректор: Димитрина Еленова
Издателство „Български художник“, ул. „Асен Златаров“ 1, София
ДП „Д. Благоев“, София
История
- —Добавяне
В едно село се вдигнала тежка сватба — мъжела се хубавата щерка на най-богатия чорбаджия за един момък другоселец. Събрали се селяните да зяпат писаните каруци, накамарени с голяма прикя, и сватовете, закичени с варакосан чемшир, през рамо със скъпи дарове.
Като гледали всичкото това богатство, което отивало в друго село, трима селяни се сговорили да завардят сватбарите в планината и да заграбят зестрата на булката. Дорде сватбарите се черпили и веселили, те си отишли по къщите, въоръжили се с пушки и ятагани и по кози пътеки отишли на едно скришно сгодно място. За да не ги познаят, начернили си с въглен лицата и замязали на същи арапи. Седнали да чакат.
Подир някое време още отдалеч се зачуди гайди и тъпани, викове и песни — пристигнал сватбарският керван. Като дошли колите съвсем наблизо, тримата злочинци изскочили със страшни викове, почнали да стрелят и да размахват ятаганите. Сватбарите се подплашили, хукнали да се спасяват, а булката и прикята й изоставили на волята на разбойниците.
Тримата подкарали колите, откарали ги вдън гората. Спрели в един гъсталак да си починат, да опитат от сватбарското ядене и пиене. Като разровили из раклите и денковете, намерили китени губери и меки халища, вълнени платна и свилени ризи, нанизи с пендари и с безценни камъни, цяла торба с жълтици — всякакви тежки на цена неща, каквито богатите невести принасят в мъжовата си къща. Ала не намерили нищо за ядене. Тогава решили да хвърлят чоп кой да отиде в близкия град, та да донесе крана. Паднало се на най-младия.
Яхнал той един от сватбарските коне и препуснал към града. По пътя му текнало: „Я да затрия аз двамата ми ортаци, та да взема хубавата булка и богатата й зестра. Ще забягна в някоя далечна страна и там цял живот ще добрувам.“ С такава коварна мисъл в главата отишъл той в града, купил хляб и някакви гозби, а също и отрова. Поръсил гозбите с отрова и с леко сърце поел пътя назад.
А в това време другите двама разбойници се сговорили да убият другаря си, че да вземат всичкото богатство само те. Пък злощастната булка, като слушала тия страшни приказки и не знаела какво готвят и на нея тези злодеи, треперела като врабче перце във въртоп. Ето че се задал онзи, който отишъл в града. Кара си коня и си подсвирква. Двамата се приготвили и щом наближил — гръмнали — проснали го на място. Сетне доволни и весели седнали да ядат, без да си измият ръцете. Изяли всичкото отровено ядене. Не се минало много време, убийците се хванали за коремите. И паднал единият на една страна, другият — на друга. Умрели в страшни мъки.
А клетата булка, като видяла това злочинство, без малко да се побърка. Стояла така втрещена до някое време и гледала мъртвите разбойници. Накрай дошъл й умът в главата: сетила се, че мъртвият зло не прави. Подкарала сватбарските каруци към бащиния дом и си отишла невредима. Отървала се само с преживения страх. Пък злосторниците каквото търсили — намерили.