Как гълъбът си правил гнездо (Латвийска приказка)

Всички птици имат гнездо като гнездо, а на гълъба не е гнездо, а някакво решето — яйцата просто ще изпадат от него.

Защо е тъй? Слушайте сега.

По-рано гълъбът не си правел никакво гнездо. Ще дойде пролет, ще седне гълъбицата на земята и там ще снесе яйцата си.

Но ето че веднъж лисицата се промъкнала незабелязано и изяла всичките яйца. Натъжили се гълъбът и гълъбицата. Подхвръкнал гълъбът на един храст и загукал жално:

— Половин дузина яйца имаше — не остана нито едно! Половин дузина яйца открадна лисицата!

Тъгувал, тъгувал гълъбът, гукал, гукал, а после намислил да си свие гнездо. Събрал пръчки, но не знае как да ги сплете. Извикал всички птици от гората, за да го научат на ум и разум.

Събрали се птиците и почнали да вият на гълъба гнездо. Но едва сплели две клончета, и гълъбът завикал:

— Зная, зная! Мога, мога!

Е, щом сам може, защо ще работят другите! Захвърлили птиците клонките и отлетели.

Върти се гълъбът над дървото, тук сложи пръчица, там — друга. Падат пръчките — не може гълъбът да си оплете гнездо.

Какво да прави? Пак повикал птиците. Долетели те и се заловили за работа. Едва оплели гнездото до половина, и гълъбът отново завикал:

— Сам зная! Сам мога!

— Добре. Щом можеш сам, работи си сам.

Отлетели птиците.

Гълъбът се заловил за работа. И пак тук-там бучне пръчица — нищо не излиза.

За трети път повикал птиците. Но птиците не идват. Не искат повече да учат гълъба-всезнайко.

Тъй си и останало недовършено гнездото на гълъба. Тъй си и живее той в него със своята гълъбица.