Николай Теллалов
Царска заръка (37)

4

В часа, когато на север-северозапад от българската столица „Бърза помощ“ се занимаваше с роден в края на девети век пациент, светът продължаваше да живее и да търси къде и в кое се крие неговата Съдба.

Може би за туй трябваше да попитат древните атланти, чиято кръв не спираше да тече в жилите на милиардите сегашни човешки същества?

Заглавия на всекидневници тръбяха:

„Топлинни удари косят българина“

„Биовампири смучат силите ни“

„Отвличат отцепник от «Мултигруп»“

„София — депо за стари коли“

„Трети сме в света по национална гордост“

В 16:15 в София се самозадейства противовъздушната сирена на пощенски клон №2 на 83-та централа. Воят й изпълни за няколко минути пространството от Лъвов мост до Сточна гара. В изявление по радиото и пред пресата началникът на гражданска защита успокои стреснатите столичани, че инцидентът се дължал на кабелна повреда и че за населението нямало никаква опасност. В заключение той отговорно напомни, че преди известно време също така се вдигнала лъжлива тревога в Пловдив.

Това, което той не съобщи, вероятно поради незнание, бе, че също за три до седем минути блокираха СОТ-мрежи, охранителни системи подадоха фалшиви сигнали за нарушител, което вгорчи неделния ден на съответните служители. Срив имаха и компютрите в редакции на известни вестници. Сума ти кардиостимулатори, наричани модерно пейсмейкъри, прескочиха в телата на много хора по цялата страна, а също така и медицински монитори в интензивни отделения на болници включиха залудо звънците си. Но и немалко хора се почувстваха наистина зле, включително зад волана. Някои умряха… Тези, които обърнаха внимание на факта, че в този ден злощастията са ненормално много от гледна точка на средните дневни показатели, си обясниха явлението със слънчеви изригвания, оттам — магнитни бури и така нататък…

Компютърът на Браничеви запуши, дънната платка и още някои важни възли от архитектурата му отидоха по дяволите. До последно на екрана се премятаха, менейки цветове, мозайката псевдо-Ешерови дракони.

Към 17:00 стана почти слънчево, но хладно, вятърът взе да поутихва, синоптиците гузновато казаха, че само в източна България щяло да вали и гърми.

Вечерта над София отново измрачня.

За изненада на метеоролозите, следващите дни се случиха слънчеви и приятни за всички онези, които бяха запазили сили и воля да дишат и да мечтаят, че поне някога, някога ще се радват истински.