Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконче (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 33гласа)

Информация

Информация:

Николай Теллалов. Царска заръка

Роман, български.

Редактор: Николай Светлев

Коректори: Иван Крумов, Вихра Манова

Корица и илюстрации: Николай Теллалов

Първо електронно издание — Фондация „Човешката библиотека“, 2011

 

Ако по-желаете да подкрепите автора — парично или с отзиви :), — заповядайте в сайта ни.

История

  1. —Добавяне

3

В Бургас полицейски патрул откри труп на небезизвестен в града наркопласьор. Бандит с висящи дела за принуждаване към проституция и прехвърляне на момичета в чужбина, подозиран в изнудване с тежки побои и недоказано участие във въоръжен грабеж — нямаше кой да го жали. Поне на ченгетата не им досвидя, та дори и на неколцината от тях, на които убитият плащаше. Полицейският началник със сдържано отвращение надникна под окървавената мушама и премълча, че би стиснал ръката, която е спестила на лудите глави от МВР мръсната работа.

Аутопсията установи причината за смъртта — прободна рана в сърцето. Но не от куршум или нож.

— Чиста работа — констатира съдебният патоанатом, — май е застрелян с арбалет. Обаче… къде е стрелата? Сякаш се е изпарила, виж, няма разкъсвания, не е изваждана… Такова нещо не съм виждал! … Едно кафе?

В устата на убития бяха натъпкани пликчета бял прашец — общо около двеста грама на твърде съблазнителна стойност в щатски долари.

— Чудна работа — изрази недоумение лаборантът, — веществото сто на сто е хероин, обаче… хм… с нещо е обработен и на практика става за дрога, колкото хлебна мая или талк.

 

 

Това, което те не знаеха и никога нямаше да научат, бе, че в последния си миг жертвата изхриптя-изхленчи в ръцете на своя екзекутор:

„Милоссст!… Ъхррр… кха… ъъгррр…“

„Ти избиваш народа ми“, хладно му възрази младият мъж с млечнокакаови очи.

А когато безжизненото тяло тупна връз закованата в асфалт земя, убиецът прибра превързана с ластик пачка банкноти от ръката на мъртвеца — бандитът се бе мъчил да откупи живота си, но напразно.

„Парите ти ще служат за изпълнение на държавна заръка“, безцветно отрони мъжът, сетне се завъртя на пета и с уверена крачка се насочи към гарата.

Бързаше да хване влака за София.