Хиляда и една нощ (89)

Приказка за неграмотния учител

Разправя се също така, че един млад учител по богословие, който не знаел ни краснописа, ни четенето на Корана, а се опитвал да лъже хората и така си изкарвал хляба, решил да си отвори училище. Събрал плочки за писане и хартия. Нахлупил голяма чалма и седнал на входа. Хората минавали покрай него и като виждали чалмата, плочките и хартията, мислели го за истински учен богослов и водели децата си при него. Той започнал да им заповядва — кои да пишат и кои да четат. Така момчетата се учели сами едни от други. Един ден по улицата се задала жена. В ръката си държала писмо. Мнимият учен си казал: „Сигурно идва при мен, за да й прочета писмото! Какво да правя, като не зная да чета!“

Опитал се да избяга, но тя го пресрещнала:

— Накъде си тръгнал? Трябваш ми, учителю!

— Бързам за молитва! — отвърнал мнимият богослов. — После се връщам!

— Има време до обедната молитва! — казала жената. — Я по-добре ми прочети ей туй писмо!

Мнимият богослов обърнал писмото наопаки и взел да се взира в него. Започнал да си клати чалмата и да бърчи вежди. Съпругът на тази жена отсъствал и писмото било от него. Като видяла големите мъки на мнимия богослов при четенето, жената си казала: „Ясно, мъжът ми е умрял, а на учения му е неудобно да ми го съобщи“. Рекла му:

— Господарю, кажи ми, ако мъжът ми е умрял!

Мнимият богослов поклатил глава и не отвърнал нищо.

— Да започна ли да си късам дрехите от мъка?

— Късай ги!

— Да започвам ли да плача?

— Ако щеш, обливай се в сълзи!

Жената се върнала у дома си. Завила на умряло, заплакали и децата й. Дочули съседите воплите им и надошли да питат какво се е случило. Жената им казала, че е получила писмо, което й известявало за смъртта на мъжа й. Тогава един от съседите й казал, че това не може да бъде истина, защото мъжът й му бил пратил вчера писмо, в което пишел, че е жив и здрав и че щял да се върне след десет дни.

— Къде е писмото на мъжа ти? — запитал комшията.

Тя донесла писмото. Съседът прочел в него следното: „И така, аз съм здрав и читав. След десет дена ще си бъда у дома при вас!“

Жената взела писмото и се върнала при мнимия богослов.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ШЕСТНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че жената попитала самозванеца:

— Защо се подигра с мен?

— Когато ми даде писмото си, бях разгневен и мислите ми летяха другаде! — отвърнал той. — Помислих, че мъжът ти е умрял!

Жената се видяла в чудо, простила му, взела писмото и си тръгнала…