Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. —Добавяне

Приказка за Уардан месаря

Говори се също така, че по време на царуването на Хаким би амр-Иллах в Кайро живеел човек на име Уардан — търговец на овче месо. Всеки ден при него идвала жена, която му давала по един динар и му казвала:

— Дай ми едно шиле!

Уардан взимал динара и й давал едно шиле. Носачът го поемал и жената си тръгвала. На следната утрин отново се появявала. Така Уардан месарят печелел от нея по един динар на ден. Това траяло дълго. Уардан се замислил коя ли е тази жена, и си рекъл: „Тя купува всеки ден от мене стока за един динар! Нито веднъж не купи по-малко — за дирхами! Нещо не ми харесва“.

Веднъж той попитал носача коя е жената, а той отговорил:

— Аз й се чудя на акъла! Всеки ден ме кара да вземам шиле от дюкяна ти! После купува и други неща за тая сума! От един християнин взима две бутилки вино пак за един динар! След това я придружавам до везировите градини, откъдето пазарува плодове за същите пари, но оттам насетне тя ми връзва очите, за да не гледам накъде отивам. Повежда ме за ръка, накрая ми казва: „Остави нещата тук!“ Държи там друга, празна кошница! Дава ми я, след това ме хваща за ръка и ме връща на мястото, където е завързала очите ми. Развързва ги и ми плаща двайсет дирхама.

И Уардан месарят разказвал:

* * *

Щом настъпи утрото, жената дойде при мен, както й беше обичаят. Тайно я проследих, докато излезе от Кайро. Стигна до везировите градини, върза очите на носача, а аз — пак след нея. Стигнахме до един хълм. Жената застана пред голям камък, свали кошницата от гърба на носача, извади всичко от нея, върна младежа обратно, пак дойде до камъка и го повдигна. Отвори дупка и изчезна в нея. Приближих се до камъка и влязох в дупката. Видях зейнала врата от кована мед и стъпала, които водеха надолу. Спуснах се, стигнах до дълъг коридор, който беше добре осветен. Тръгнах по него и зърнах нещо като врата, която водеше към някаква стая. Там видях, че жената беше заклала шилето, отрязала бе най-хубавите му части и ги вареше в котле. Остатъците хвърли на една мечка. Като свърши с готвенето, тя се нахрани предоволно. Сетне взе да подрежда плодовете — пресни и сухи, взе вино и почна да пие от един стакан, като даваше и на мечката от него в златен тас. Накрая се напи. Мечката стана и взе да се съвкупява с нея, накрая се насити и седна. След малко скочи към жената и взе отново да се съвкупява с нея. Това се повтори двайсет пъти. След това и двамата задрямаха. Тогава си рекох: „Тъкмо сгоден случай за мен!“ В ръката си държах нож, остър като бръснач. Опрях ножа в гърлото на мечката и отрязах главата й. Жената се събуди. Като видя, че мечката е заклана, нададе силен вик.

— Уардане, така ли ми се отплащаш за добрината?

— Ти, жено, сама на себе си си враг! Свършиха ли се мъжете, та вършиш такива гнусотии с тая мечка? — попитах я на свой ред.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Уардан:

* * *

— Уардане — рече жената, — чуй какво ще ти кажа! Ако не ме послушаш, това може да стане причина за твоята гибел!

— Разправяй какво си намислила! — рекох й.

— Заколи ме, както закла мечката — помоли жената. — Вземи от това съкровище, колкото ти душа иска, и си върви по пътя!

— Аз струвам повече от тази мечка! — рекох. — Върни се в лоното на Аллах и се разкай. Аз ще се оженя за тебе и заедно ще прекараме остатъка от дните си с това съкровище!

— Това е невъзможно! — възкликна тя. — Не мога да преживея загубата на мечката! Ако не ме заколиш, ще погубя душата ти!

Хванах я за косата и я заклах. Огледах мястото. Намерих толкова много злато, скъпоценни камъни и бисери, колкото ни един цар не може да притежава. Напълних кошницата на носача, покрих го с връхната си дреха и го понесох. Излязох от съкровищницата и потеглих към Кайро. Изведнъж към мен се приближиха двайсетина от хората на Хаким би амр-Иллах. Зад тях стоеше самият Хаким, който ми рече:

— Хей, Уардане! Ти ли уби мечката и жената?

— Да — отвърнах, — аз ги убих!

— Свали от главата си кошницата и от нищо не се бой! — каза ми той. — Цялото това богатство е твое и никой няма да посмее да ти го отнеме!

Сложих кошницата пред халифа. Той дръпна дрехата, която покриваше скъпоценностите, и ги огледа. После рече:

— Разкажи ми цялата история, макар че я зная, като да съм бил с вас! — разказах му всичко, а халифът рече: — Уардане, я да идем при съкровищата! — тръгнахме двамата, но заварихме вратата затворена. Халифът нареди: — Бутни вратата, Уардане! Тази съкровищница може да бъде отворена само от тебе. Тя се пази от името и от лика ти! — протегнах ръка към вратата и я бутнах. Стори ми се лека като перце. — Слез долу и извади всичките съкровища — рече Хаким. — Защото там може да се спусне само човек с твоето име, образ и качества! Нали ти откри съкровището и уби мечката и жената? Аз знаех за тази работа и очаквах да се случи! Точно така и стана!

Слязох и изнесох всичките съкровища. Халифът отнесе цялото съкровище, а на мене остави кошницата. Взех я и се върнах у дома. Отворих си дюкян на тържището.

* * *

То съществува до наши дни и носи името Тържището на Уардан.