Хиляда и една нощ (46)

Приказка за невестулката и мишката

Разправят, че в дома на едни хора живели мишка и невестулка. Стопанинът бил беден човек. Разболял се негов приятел и лекарят му предписал лющен сусам. Човекът дал на жена си да олющи сусам за болния.

Видяла невестулката сусама и започнала да примъква зрънце по зрънце. До вечерта отвлякла повече от половината. Дошла стопанката и що да види — сусамът съвсем бил намалял. Седнала и зачакала да разбере кой е крадецът. Излязла пак невестулката, но забелязала, че стопанката седи наблизо. Усетила, че я дебне, и си казала: „Стопанката ме следи! А който не мисли за последиците на нещата, враг му е съдбата. Не е ли по-добре да сторя нещо добро, та да поправя грешката си?“ И почнала да връща обратно сусамените зърна от дупката си. Стопанката я видяла и си рекла: „Невестулката не ще да е откраднала сусама, щом сама го вади от дупката на крадеца и ми го връща. Личи се, че тя не е виновна! Но аз ще дебна, докато не спипам крадеца!“ Невестулката се досетила какво си мисли стопанката, и бързо отърчала при мишката:

— Нашият стопанин донесе сусам! Хапнаха си всички до насита, но остана доста. Бягай да си хапнеш и ти!

Мишката замахала с опашка и изхвърчала от дупката си. Олющеният сусам заблестял пред очите й. Но стопанката седяла и дебнела, държала точилка. Мишката се втурнала в сусама и почнала да яде. Жената я цапардосала с точилката. Смачкала й главата. Ето как лакомията и лековерието погубили мишката.

* * *

Тогава цар Шахриар рекъл:

— Любезна Шахразад, ти наистина ми разказа нещо прелестно. Би ли ми разказала сега някоя приказка за доброто приятелство, как другар спасява другаря?

И Шахразад заразказвала: