Хиляда и една нощ (42)

Приказка за водната птица и костенурката

Разправят, царю честити, че някаква водна птица летяла, летяла, зареяла се в небесата, а после кацнала на една скала посред реката. Както си стояла, водата довлякла човешки труп — той започнал да се издува и изплувал на повърхността. По него личали белези от удари с меч и копие. Птицата си казала: „Този мъртвец трябва да е бил лош човек. Неприятелите му са го убили, за да се отърват от него и от злините му“.

Докато гледала, видяла орли и лешояди да кръжат и да налитат върху леша. Уплашила се и отлетяла другаде. Съзряла друга река с дърво по средата. Кацнала на дървото и си рекла: „Сега ми е мъчно! Тъкмо си мислех, че Аллах ми е изпратил тази храна, но радостта ми бе помрачена — хищните птици ме лишиха от нея. Как ми се ще да си живея на божия свят мирно и безгрижно. Та нали в поговорката е казано: «Грешната земя е дом за ония, дето си нямат дом!»“ И още: „Заслепява се от мирската суета само безумецът. Заслепеният прекарва живота си в перчене, но гробът го поглъща и пръстта го покрива. Пръстта е неговият най-добър и близък другар. И няма лек по-добър за човека от туй да търпи и да чака, като си затваря очите пред злините!“

Докато си мислела това, една костенурка се спуснала във водата, приближила се до нея и запитала:

— Драга птицо, кой те прогони от отечеството ти?

— Враговете, които се настаниха в него! — отвърнала птицата. — Никое разумно същество не може да търпи близостта на врага си!

— Щом така стоят нещата, аз ще стана твой неразделен другар! — рекла костенурката. — Ще ти помагам в нужда и ще ти бъда предана! Защото е казано: „Няма по-тежка участ от тази на странника, напуснал близки и родина!“ И още: „Да се разделиш с праведен човек, е най-тежко наказание!“ Да имаш приятел далеч от роден дом, с когото да делиш лишения и несгоди, е най-доброто упование за благоразумния.

— Всяка раздяла наистина причинява болка и грижа — отвърнала водната птица. — Тежко се живее далеч от роден край и от другари мили! Чужбината ни учи на ум и разум! Умният човек отпъжда грижите от главата си чрез своите приятели. Той проявява търпение и издръжливост — две похвални качества, две добродетели, които го предпазват от превратностите на съдбата. Те ни спасяват от страха.

— Страхът е лош съветник — рекла костенурката. — Ще ти отрови живота, ще погуби благородството.

— Да, но аз все още се страхувам от превратностите на времената, от ударите на съдбата.

Костенурката я целунала по челото и рекла:

— В царството на птиците тачат добрите ти съвети. Бива ли тъкмо сега да се предаваш на униние и черни мисли?

Поуталожил се страхът у водната птица и тя литнала към мястото, където бил лешът. Видяла, че лешоядите вече ги нямало, а от трупа били останали само кокалите. Върнала се при костенурката, разказала й всичко. После додала:

— Желая да се върна в родината! Та кой умен човек се разделя с нея? Птицата и костенурката отишли на острова и се заселили там. Водната птица заживяла щастливо и доволно, радостно, охолно, но гладен ястреб я връхлетял и я разкъсал. Макар че била боязлива, не успяла да прескочи неизбежния си край.

Това е приказката за водната птица.

* * *

— От тази твоя приказка аз почерпих мъдрости и поуки! — рекъл цар Шахриар. — Но можеш ли да ми разкажеш сега някоя приказка за диви животни?

И тя заразказвала: