Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод отарабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- —Добавяне
* * *
Блясъкът в очите на Нузхат аз-Заман помръкнал, тя извадила меча от ножницата, замахнала и посякла разбойника.
— Слава на Аллаха, че ми помогна да му отмъстя със собствените си ръце! — рекла тя, а след това наредила на робите да го хвърлят на кучетата.
Царете се обърнали към останалите двама главатари. Единият бил черен роб. Рекли му:
— Кажи ни как се казваш, и говори само истината!
— Казвам се Гадбан.
А после им разказал за случилото се с него и царица Абриза, как я бил убил, а после избягал. Когато приключил с разказа, цар Румзан му отсякъл главата и рекъл:
— Слава на Аллаха, че ми даде дни, та да отмъстя за майка си със собствените си ръце!
След това се заели с третия пленник. А това бил камиларят, нает в Ерусалим, дето трябвало да закара Дау ал-Макан в болницата в Дамаск, но вместо това го хвърлил в пепелта. Той им разказал всичко, а султан Кан Макан грабнал меча си, отсякъл му главата и рекъл:
— Слава на Аллаха, че ми даде дни да накажа този предател за злото, което стори на баща ми! Защото аз знам тази история от устата на баща ми Дау ал-Макан!
Тогава царете си казали един другиму: „Дойде ред на Шауахи!“
Цар Румзан написал писмо и го пратил на прабаба си Шауахи Зат ал-Дауахи. Той пишел, че е станал цар на Дамаск, Мосул и Ирак, че войските на мохамеданите са сразени, а царете им — пленени. Писмото гласяло още: „Желая на всяка цена да дойдеш при мен с царица София. Могат да ви придружат и други знатни християни, но да не водят със себе си войска. Цялата страна е омиротворена, защото е вече в наши ръце“.
Старицата познала почерка на цар Румзан и почнала да се стяга за път заедно с царица София, майката на Нузхат аз-Заман, и цялата им свита. Пристигнали в Багдад. Дошъл вестоносец и съобщил на царете, а Румзан казал:
— А сега да се преоблечем в ромейски дрехи и да посрещнем старицата, за да я заблудим!
Щом ги видяла с такива дрехи, Када Факан плеснала с ръце:
— Ако не знаех, че сте вие, щях да ви взема за ромеи!
Всички начело с цар Румзан тръгнали да посрещнат старицата. Като приближили на един хвърлей, цар Румзан слязъл от жребеца си и тръгнал към нея. Видяла го тя, прегърнала го, а той така силно я сграбчил, че ребрата й изпукали.
— Какво те прихваща! — възкликнала тя.
Но още не била изрекла тези думи, и до нея изникнали Кан Макан и везирът Дандан. Конниците връхлетели върху слугите на Шауахи, пленили ги и се върнали в Багдад. Румзан заповядал градът да остане празнично украсен цели три дни. После повели по улицата Шауахи Зат ал-Дауахи. На главата й сложили островърха червена шапка с венец от магарешки фъшкии. Пред нея вървял глашатай, който викал:
— Такова е наказанието за оногова, който дръзне да се опълчи срещу царете и срещу децата на царете!
Накрая я разпнали на кръст върху портите на Багдад.
А Кан Макан, чичо му Румзан, Нузхат аз-Заман и везирът Дандан останали доволни-предоволни от тази невероятна история и наредили на летописците да я запишат в хрониките, та да я помнят и потомците. Много дни прекарали те в охолство и доволство, дорде съдбата долетяла и като ято пилци навред ги разпиляла.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СТО СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Шахриар рекъл на Шахразад:
* * *
— Искам да ми разкажеш някоя басня за птици!
— За мен това е чест и удоволствие — отвърнала тя.
А сестра й додала:
— За пръв път през тази нощ забелязвам, че царят е в по-добро настроение. Искрено желая всичко да приключи благополучно за теб!
И Шахразад заразказвала: