Хиляда и една нощ (193)

Приказка на Исхак Мосулеца за неволницата и слепеца

Разправят също, че Исхак бен Ибрахим Мосулеца разказвал:

* * *

Една вечер си седях у дома. Бе зима, мъгливо време, дъжд се лееше като из ведро. Никой приятел не идваше, пък и аз в тези локви и кал не можех да отида при никого.

— Донеси ми нещо да убия времето! — рекох на слугата.

Той ми донесе ястия, но нямаше с кого да разделя трапезата. Спомних си за една неволница на един от синовете на Махди, която умееше весело да пее и свири, и си казах: „Ако тази вечер тя беше тук, щеше да ми поскъси скучната нощ!“ И точно тогава чух почукване на вратата и глас:

— Може ли да влезе приятен събеседник, който чака при вратата?

„Да не би желанието да е дало плод?“, помислих си и отидох при вратата. А там — същата моя позната в зелено наметало, увито около цялото тяло, на главата й — копринена кърпа, газила кал до глезени, всички гънки на дрехите й — мокри.

— Какво те води тук по това време? — запитах аз.

— Твой човек се яви при мене! — отговори тя. — Описа ми как се чувстваш, и побързах при тебе!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Исхак Мосулеца:

* * *

Учудих се на думите й, но не й признах, че никого не съм пращал да я вика. Само рекох:

— Така ми бе скучно, бях забравил кое време е! По-добре щеше да бъде аз да дойда при тебе!

Наредих на слугата да донесе леген с топла вода, за да я постопля, казах му да полее нозете й, наредих да донесат дрехи, тя ги облече. Поканих я да хапне, тя се нахрани и запита:

— А кой ще ни попее?

— Ами аз, госпожо! — отговорих.

— По-добре излез на улицата да намериш някой!

Излязох объркан — кого ще намеря по това време? И не щеш ли, видях по улицата да върви слепец, който опипваше земята с тоягата си и мърмореше:

— Аллах да не наказва онзи, на когото нося добро! Запея ли тук — няма да ме чуят, мълча ли — няма кой да ме оцени!

— Ти певец ли си? — запитах.

— Да! — отговори той.

Хванах го за ръка, въведох го у дома си, поканих го да хапне, той се нахрани, изпи и три чаши вино и запита:

— Ти кой си?

— Аз съм Исхак, синът на Ибрахим Мосулеца! — отговорих.

— Чувал съм за тебе и се радвам, че сега съм до тебе! Попей ми, Исхак!

Взех уда в скута си. Изпях нещо, после млъкнах.

— Ти, Исхак, почти си станал певец! — рече той. — А има ли тук някой, който да пее по-добре?

— Има една неволница! — отговорих.

— Нареди й да попее! — тя изпя нещо и слепецът каза: — Нищо не направи!

Тя гневно хвърли уда и каза:

— Ако можеш да изпееш нещо по-добро, давай!

— Дай ми уд с ръка не докосван! — каза слепецът.

Тя нареди на слугата да донесе съвсем нов уд. Той опъна струните му и засвири в ритъм, който не познавах, после запя:

Сърцето нощем се усамотява,

а времето за среща наближава!

           Очаквам думите познати-непознати!

           Дали любимият ще тропне на вратата?

— Този само за миг грабна сърцето ти! — прошепна тя.

— Попей още, човече! — обърнах се към слепеца.

Той взе уда и запя:

Дали аз хубавица чудна не видях,

че пръстите треперят и ставам днес за смях?

Неволницата си отиде, останахме сами със слепеца и той тръгна уж към едно известно място. Забави се. Излязохме да го търсим, но не го открихме. Портите бяха затворени, ключовете бяха непипнати. Разбрах, че е бил Иблис, че той ми е показал пътя на творчеството и си е отишъл. Спомних си думите на Абу Нуас, който казва:

Велик е Иблис! Аз се възхищавам,

  макар и най-жесток да е сред царско войнство!

Той заблуди Адам и се възслави,

  Адам отец пък стана на човешкото потомство!…