Хиляда и една нощ (165)

Приказка за Хаким би-Амриллах и един търговец

Разправят също, че един ден Хаким би-Амриллах яздел някъде със свитата си, минал край някаква градина и видял там човек. Помолил го за чаша вода, онзи му подал и казал:

— Дано емирът на правоверните ми направи чест и да поспре при мен в тази градина!

Слязъл царят от коня, спешила се и свитата му. Човекът подредил сто килима, сложил сто кожени постилки, сто възглавници, сто подноса с плодове, сто подноса със сладки и сто подноса със сладък шербет. Учудил се Хаким и рекъл:

— Човече, що за чудесия вършиш? Нима знаеше, че ще дойдем, за да приготвиш всичко това?

— Не, за бога, о, емир на правоверните! — отговорил човекът. — Не знаех, че ще дойдете! Аз съм търговец и имам сто неволници. Когато ти ми стори чест да спреш при мен, бях пратил всяка да донесе нещо за ядене, което сама е приготвила. Всяка всеки ден ми праща поднос с ястие, стомна с нещо разхладително, поднос с плодове, поднос със сладкиши и кана с вино. Това ми е храната всеки ден, нищо повече не съм ти предложил!

Халифът направил метан пред Всевишния и рекъл:

— Хвала на Аллах, който е направил толкова добро за нашите поданици, дал им е толкова, че да могат да нахранят халифа си и войската му, без да се подготвят предварително, и цялата храна да бъде от хубава по-хубава!

Той наредил да донесат при него всички пари, които нея година били отсечени в монетарницата му — а те били седемстотин и три хиляди. Дал ги на човека и рекъл:

— Помогни си с това, макар че твоето достойнство струва повече!

После яхнал коня и си заминал…