Хиляда и една нощ (150)

Приказка на неволницата за царския син и сандъка

Разправят също, царю честити, че имало един търговец, който бил много ревнив, а имал прелестна съпруга. От страх и ревност той не живеел с нея в града, а й построил извън него дворец далеч от всякакви сгради, с високи кули и здрави колони, с непристъпни порти и железни катинари. Когато излизал, затварял портите, взимал ключовете и си ги закачал на шията…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на неволницата за царския син и сандъка:

* * *

Един ден, когато мъжът бил из града, синът на царя на този град излязъл да се поразходи и попаднал на това пустинно място. Пред погледа му се извисил този дворец. Зърнал богато облечена красива жена, която надзърнала през някакъв прозорец. Щом я видял, прищяло му се да влезе при нея, но това било невъзможно. Извикал един от слугите си да му донесе перо, дивит и хартия и написал върху нея за своята обич и страст. Прикрепил писмото за острието на стрела и я метнал в двореца. Тя паднала пред жената, която се разхождала из градината, и тя рекла на една от неволниците си:

— Донеси ми онази хартия!

Тя умеела да чете, прочела бележката и разбрала какво й говори царският син. Написала отговор, като посочила, че в нейното сърце е пламнала още по-голяма любов от неговата. Показала се на прозореца, хвърлила му хартийката. Жаждата й по него станала още по-силна.

Царският син се приближил до прозореца и рекъл:

— Спусни ми връв, аз ще вържа за нея този ключ — запази го при себе си!

Тя му спуснала връв, той завързал за нея ключа, а после отишъл при везирите си и им се оплакал, че е обикнал тази жена и не може да търпи да бъде далече от нея.

— А какво ще наредиш да направим? — запитал един от везирите.

— Искам да ме сложиш в един сандък и да го отнесеш в дома на търговеца! — отговорил царският си. — Престори се, че сандъкът е твой! Аз ще си взема онова, което искам от тази жена, ще остана при нея няколко дни, а после ти ще си поискаш сандъка!

Отишъл царският син у дома, легнал в сандъка, а везирът го заключил и пратил да извикат търговеца. Когато застанал пред везира, търговецът целунал ръката му и рекъл:

— Може би нашият владетел везирът има някаква нужда? Ще бъда щастлив да я изпълня!

— Искам да оставиш този сандък на най-скъпото място, което имаш, и да го пазиш, докато си го поискам! — казал везирът.

Отнесъл сандъка търговецът, внесъл го в двореца си и го оставил в спалнята си.

Тогава жената го отключила с дадения й от царския син ключ и от него излязъл момъкът. Жената облякла най-хубавите си дрехи, въвела го в гостната, седем дни те яли, пили, веселили се, галели се и се наслаждавали безкрай на своята хубост и младост. Всеки път, когато се появявал мъжът й, тя скривала момъка в сандъка и го заключвала.

Но ето че един ден царят запитал къде е синът му. Извикал везирът търговеца и му наредил да му донесе сандъка. Търговецът бързо се върнал в двореца и почукал на вратата. Щом го чула, жената скрила царския син в сандъка, но в бързината пропуснала да го заключи. Търговецът влязъл заедно с хамалите, те повдигнали сандъка за капака, той се отворил, всички надзърнали в него и видели там да лежи царският син. Когато го видял, търговецът се затичал при везира и му казал:

— Отивай и си прибери царския син — никой от нас няма право да го докосне!

Отишъл везирът, прибрал си царския син и всички се разотишли. Тогава търговецът се развел с жена си и се заклел никога повече да не се жени!

* * *

Така че виж, царю, какво е коварството на мъжете! Докато съм жива, аз ще защитавам правото си! — завършила неволницата.

И царят пак наредил да погубят сина му.

Било вече седмият ден. Влязъл при него седмият везир и заговорил:

— Почакай, царю, не съди, преди и аз да ти кажа своя съвет! Който е търпелив и изчаква благоразумно, той получава това, което желае, а който бърза, впоследствие съжалява! Аз знам, царю, такива неща за коварствата на жените, каквито никой освен мен не знае!

— И какви са те? — запитал царят.

И седмият везир заразказвал: