Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. —Добавяне

Приказка на четвъртия везир за измамения съпруг

Един човек бил мечоносец на един цар. Той си харесал неволница и както бил тогава обичаят, й изпратил по слугата си писмо. Но слугата се позадържал при нея и тя, разпътницата, го притиснала до гърдите си. Той я попритиснал да полегнат заедно, тя се съгласила. И точно тогава неговият господар почукал на вратата й, защото му било дотегнало да чака. Тя издърпала слугата и го натикала в шкафа. Мечоносецът блъснал вратата, седнал до нея, тя се приближила до него, започнала да го гали, да лудува, да го целува, да го притиска към гърдите си и накрая свършили работата. В този миг на вратата почукал нейният съпруг.

— Кой е този? — запитал мечоносецът.

— Моят мъж! — отговорила тя.

— Какво да правя? Какво да измисля? — объркал се той.

— Стани, извади меча си и излез в пруста! — рекла тя. — Ругай ме, викай ми, а щом мъжът ми влезе, излез и си върви по пътя!

Той направил, както тя го посъветвала. Когато стопанинът на къщата влязъл, той видял царския мечоносец прав, с изваден меч в ръка да ругае и заплашва жена му. Щом мечоносецът го видял, прибрал меча си и излязъл от къщата.

— Какво е станало? — запитал съпругът.

— Мъжо, няма по-благословен час от този, в който ти дойде! — възкликнала жената. — Аз загубих ума и дума, сигурна бях, че загивам! Преди малко седнах на покрива да попреда! И ето че в дома се вмъкна някакъв слуга, гонен, изгубил ума и дума, трепери от страх да не го убият! Този мъж с изваден меч тичаше след него. Момъкът се затича към мене, целуна ръката ми и ме замоли: „Скрий ме, господарке, от този, който несправедливо иска да ме погуби!“ Скрих го в шкафа. Докато се огледам, господарят му се намъкна с изваден меч. Той поиска да му предам момъка, но аз отрекох да е при мене, а той, както и ти видя, започна да ме ругае и заплашва!

— Добре си направила, жено! — рекъл мъжът й, после пристъпил към шкафа и викнал: — Излез и не се бой!

Така и двамата не усетили как жената ги била измамила…

* * *

— Това е, царю, само пример за хитростите, за измамите и коварствата на жените! — завършил разказа си четвъртият везир.

Изслушал го царят, извлякъл си поука и се отказал да погубва сина си.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ЧЕТИРИЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че на петия ден неволницата влязла при царя. Тя носела чаша с отрова и викнала:

— Царю, ако ти не ми възвърнеш заслуженото и не отмъстиш на сина си за мене, аз ще изпия тази чаша с отрова, ще умра и грехът за това ще падне върху тебе до Деня на възкресението! Тези твои везири ме обвиняват в коварство и хитрост, но няма на света по-големи хитреци от тях! Нима не си чувал, царю, приказката за златаря и неволницата?

— И какво е станало с тях? — запитал царят.

И тя заразказвала: