Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод отарабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- —Добавяне
Приказка за един цар, неговия син, седемте везири и неволницата
Разправят, царю честити, че в далечни времена преди векове живял велик цар. Той имал много войници и слуги, достойнство и имане, но вече бил на възраст, а все си нямал мъжко чедо. Това го тревожело и той се обърнал чрез пророка Мохамед с молитва към Всевишния. Чул Аллах молитвата му и жена му понесла рожба. Изчакали, докато дойде време за раждане, и тя родила мъжко чедо с лице като лунен кръг в четиринайсетия ден на месеца. Отгледала го тя, докато станало петгодишно.
При този цар живял един от най-известните мъдреци на времето си на име Синдбад. Царят предал момчето на него и докато то станало на десет години, той го учел на мъдрости и го възпитавал така, че никой вече не можел да се сравнява с него по наука, възпитание и ум. Когато баща му узнал това, той му довел няколко конници бедуини да го учат на езда. Момъкът станал изкусен ездач, бродел из полетата и надминавал както връстниците си, така и най-добрите конници. Един ден мъдрецът се взрял в звездите и видял, че ако през следващите седем дни момъкът произнесе някаква дума, тя ще стане причина за неговата гибел. Отишъл при баща му и му разказал за това.
— А ти какво ще кажеш, мъдрецо? — запитал царят.
— Царю! — отговорил мъдрецът. — Аз мислих и измислих — нека да го оставим на някое приятно място, там да слуша весели песни и да седи, докато минат тези седем дни!
Изпратил царят да извикат една неволница от неговите придружителки — а тя била най-хубавата, — предал й момъка и наредил:
— Вземи господаря си в двореца си, нека стои при тебе и да излезе, когато изминат седем дни!
Повела го неволницата, настанила го в двореца. А там имало четирийсет стаи, във всяка стая — по десет неволници и всяка неволница свирела на някакъв инструмент. Около двореца течал поток, а бреговете му били засадени с плодни дървета и ухаещи цветя.
Хубав и строен бил момъкът — то с думи не може да се опише! Първата вечер го видяла неволницата, която била и наложница на баща му, много го харесала, обикнало го сърцето й, тя не се сдържала и всячески показвала колко го харесва, и го съблазнявала.
— Ако е пожелал всевишният Аллах, изляза ли от тук, ще отида при баща си, ще му разкажа всичко, което правиш, и той ще те погуби! — рекъл момъкът.
Изплашила се неволницата, затичала се при царя и с плач се хвърлила в нозете му.
— Ваше величество! — изохкала тя. — Господарят ми се опита да ме съблазни, а като се дръпнах, ме заплаши, че ще ме убие! Нищо не му позволих, избягах от него! Няма никога да се върна вече нито при него, нито в двореца!
Страшно се ядосал бащата при тези думи, извикал начаса при себе си своите везири и им наредил да погубят сина му.
— Царят е решил да погуби сина си!?! — заговорили те помежду си. — Ако го убие, после непременно ще съжалява! Той му е толкова скъп. А после ще се нахвърли срещу нас и ще ни обвинява, ще ни вика: „Защо не направихте нещо, за да ми попречите?“
И те се договорили да направят нещо, за да не погуби той сина си.
Изправил се първият везир и рекъл:
— Днес аз ще ви спася от злото на царя!
Станал той, отишъл при царя и казал:
— Царю, и хиляда синове да имаше, не можеш да си позволиш да погубиш и един заради приказките на някаква неволница! Тя или говори истината, или лъже!
— А ти, везире, знаеш ли нещо за женското коварство? — запитал царят.
— Да! — отговорил везирът и заразказвал: