Хиляда и една нощ (109)

Приказка за Хаджадж бен Юсеф и праведния мъж

Разказват, че Хаджадж бен Юсеф ал-Сакафи викнал при себе си някакъв личен човек и когато го довели, онзи възкликнал:

— Кой враг на Аллаха ти е дал властта божия?

— Хвърлете го в затвора! — викнал гневно Хаджадж. — Оковете го в тежки и тесни окови! Дайте му килия, от която никой да не може да излезе и в която никой да не може да влезе!

Хвърлили човека в затвора. Когато железарят удрял с чука, човекът вдигал глава, поглеждал към небето и повтарял:

— Той е създателят, каквото нареди Той — това става!

Оковали го и го оставили сам.

Вечерта тъмничарят оставил стража при него и се прибрал у дома си. Когато се съмнало — що да види! Оковите — захвърлени, а от човека — ни следа! Изплашил се тъмничарят, че ще го погубят, отишъл си у дома, простил се с близките си, взел савана и балсама^[1] си и влязъл при Хаджадж, който веднага подушил миризмата на балсама и запитал:

— Какво е това?

— Аз го донесох, господарю! — отговорил тъмничарят.

— И какво те накара да го донесеш?

Разказал му тъмничарят какво се било случило с онзи човек.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Хаджадж изслушал разказа на тъмничаря, запитал:

— Горко ти! А ти чу ли той да казва нещо?

— Да, господарю! — отговорил той. — Когато железарят удряше с чука, той гледаше към небесата и повтаряше при всеки удар: „Той е създателят, каквото нареди Той — това става!“

— А ти не разбра ли — възкликнал Хаджадж, — че именно това, което той е произнасял в твое присъствие, го е освободило в твое отсъствие!