Хиляда и една нощ (107)

Приказка на Малик бен Динар за праведния черен роб

Разправят, че покойният Малик бен Динар разказвал:

* * *

Дълго време в Басра не капна капка дъжд. Неведнъж отивахме да се молим — нищо. Излязох един ден с няколко приятели, стигнахме до джамията, децата излязоха от училището, молихме се заедно — пак нищо! Бе по пладне, хората се пръснаха. В джамията останахме само аз и приятелят ми Сабит.

Когато взе да се мръква, видяхме да влиза негър с приятно лице и едра снага. Бе препасан само в евтина вълнена престилка. Донесе си вода, изми се, помоли се с два леки метана, после вдигна ръце към небето и възкликна:

— Боже мой, мой господарю и владетелю! Докога ще лишаваш рабите си от онова, което не само че не липсва в твоето царство, а и е неизчерпаемо! Нима вече изпразни бъчвите в царството си! Заклевам се в тебе заради обичта ти към мене — излей веднага своя дъжд!

Не бе свършил думите си, когато небето се покри с облаци и заваля като из ведро. Излязохме от джамията само за да погазим малко из водата. Чудехме се и на негъра. Аз се приближих до него и го запитах:

— Горко ти, черньо, не те ли е срам от такива думи към бога! Ти говореше за обичта си към него, но какво ти дава основание да твърдиш, че и той те обича по същия начин?

— Махни се от мен! — възкликна той. — Къде щях да бъда аз, ако той не ми бе помогнал да се присъединя към единната вяра и да ми отреди да я опозная! Неговата любов към мен е колкото моята към него!

— Разкажи ми нещо за себе си и Аллах ще ти прости! — настоях аз.

— Аз съм роб и се покорявам само на моя господар! — отговори той.

Тръгнахме по дирите му. Той влезе в дома на един роботърговец.

Изчакахме да се съмне, отидохме при търговеца и го запитахме:

— Имаш ли да ни продадеш някое момче за прислужник?

— Да, имам, около сто момчета и всички са за продажба! — започна да ни показва роб след роб, видяхме седемдесетина, но нашия познат го нямаше сред тях. — Само тези имам! — каза накрая той.

Тръгвахме си, когато видяхме зад дома му полуразрушена колиба, пред която стоеше негърът.

— Той е, кълна се в Кааба! — възкликнах аз, обърнах се към търговеца и му казах: — Искаме този момък!

— Абе, Абу Яхия! — възрази той. — Това е едно лошо непослушно хлапе! По цели нощи плаче! Колкото ми дадеш — ще се съглася, пък дано ме отървеш от всичките му злини!

Купих го за двайсет динара и запитах:

— А как се казва?

— Маймун! — отговори търговецът.

Поведох го към дома си. Той се обърна към мене:

— Защо ме купи, господарю? За бога, аз не мога да служа на хора!

— Купих те, за да ти служа самият аз най-покорно! — отговорих.

Стигнахме до джамията, той влезе вътре, помоли се и каза:

— Боже, господарю и владетелю мой! Между нас съществуваше таен обет, а аз го показвах наяве пред хората! Опозорен съм, че не го опазих на този и на онзи свят! Може ли сега да ми е сладък животът? Между мен и теб застана трети! Вземи ми веднага душата!

И се отпусна на колене. Изчаках известно време, но той не вдигна глава. Побутнах го — бе мъртъв! Сякаш белота бе подменила чернотата на кожата му. Лицето му сякаш грееше. И докато се чудехме какво да правим, на вратата се показа момък и каза:

— Мир вам! Аллах ви възвеличава заради делото на нашия брат Маймун! Вземете савана и го покрийте!

Подаде ми две платна. Увихме го в тях.

* * *

— И сега неговият гроб се моли вместо него за дъжд! — продължи Малик. И има ли нещо по-хубаво от казаното за такъв случай:

Умът на знаещите е градина,

в която бог свещени тайни скрива,

нектара му те пият, докато са живи,

и с тайните до него чак отиват!

        И моите знания частица са от тях,

        но с тялото ще се превърнат в прах!