Хиляда и една нощ (106)

Приказка на един господин за праведната жена в Кааба

Един господин разказвал:

* * *

Веднъж, като се разхождах край Кааба в тъмна нощ, неочаквано дочух глас, който излиташе от тъжно сърце. Трепнах. Тръгнах нататък и видях една жена.

— Моля те, кажи ми що за обет таиш в душата си? — запитах я аз.

— Ако не бях се заклела пред Всемогъщия, че ще споделям тайната си, не бих я разкрила! — каза тя. — Виж какво нося на ръце!

Погледнах и видях в скута й момченце, потънало в дълбок сън. А тя заразказва:

* * *

Тръгнах, носейки в утробата си това дете, на хаджилък в Божия дом. Качих се на един кораб. Надигнаха се вълни, подгониха го ветрове и той се строши. Спасих се на една дъска и така върху нея родих. Детето бе в скута ми, аз го придържах върху дъската, вълните ме блъскаха на всички страни. В този миг видях да плува един от моряците на кораба. Той стигна до мене, изпълзя на дъската и рече:

— За бога, обикнах те още като те видях на кораба, а ето че сега попаднах при тебе. Отдай ми се, иначе ще те хвърля в морето!

— Горко ти! — възкликнах аз. — Нима нямаш нито страх, нито срам!

— Аз съм виждал неведнъж такива неща и винаги съм се спасявал! — викна ми той. — На мен ми е все едно!

— Ние сме в беда! — възкликнах аз. — Моли се да се спасим с покорство пред бога, а не с грях! — но той продължаваше да настоява, аз се изплаших и реших да се изхитря: — Почакай да заспи детето поне! — казах му.

А той на мига грабна детето от скута ми и го хвърли в морето. Като видях колко е жесток, вдигнах глава към небето и възкликнах:

— Ти, който отделяш човека от душата му, спаси ме!

Не бях свършила думите си, когато някакъв звяр изплува от морето и грабна моряка от дъската. Останах сама на дъската един ден и една нощ. А когато се съмна, видях в далечината корабни платна. Вълните продължаваха да ме подхвърлят и да ме носят, но ветровете ме доведоха до кораба. Вдигнаха ме хората, сложиха ме да полегна. Огледах се и изведнъж видях в ръцете на един от тях моето дете. Скочих към него и викнах:

— Хора, това е моят син! Как е попаднал при вас?

А те отговориха:

— Както пътувахме през морето, корабът ни изведнъж спря. Показа се огромен звяр, а това дете си смучеше пръстчето на гърба му. И ние го взехме!

Като чух това, им разказах какво се бе случило с мен.

* * *

Тя протегна ръка, в която имаше съдина за подаяния. Понечих да сложи нещо в нея, но тя каза:

— Аз трябва да дам на теб, бедняко! Аз само ти разказах за божието благородство, но подаяние ще взема от друг!

Не можах да я убедя да вземе нещо.

Тя остана да се моли на бога до самата си смърт…