Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (92)

92.

Супервайзърът от ФБР Ханк Коул се любуваше на небето над Маями от прозореца на кабинета си. Под него се разстилаше същата дълбока и безкрайна синева на морето. Няма нищо общо с Детройт, каза си супервайзърът. Или пък с Феърбанкс. Запита се дали в Аляска има голф игрища. Коул знаеше, че трябва да спаси някои неща от тая бъркотия тук. И то без да се бави, ако искаше да запази тази екзотична титла пред името си и да се радва на същия този изглед още дълго време.

На първо място, неговата служба бе провела широкомащабно и общонационално издирване на погрешен човек. Добре, случва се все пак. Всеки би могъл да види, че Кели напълно отговаряше на всички условия. Да, обаче след това поелият случая агент от ФБР изведнъж обвинява шефа си, че се е опитал да я убие в дома й, за да прикрие факта, че той е главният актьор в цялата тази работа. И изведнъж Морети получава два куршума в гърдите пред очите на смаяните ченгета.

И то от кого? Коул ядно смачка лист хартия в шепата си. От бащата на първоначалния заподозрян!

О, той вече бе пътник! Коул стисна зъби. Журналистите си умираха по такива драми. След това пък щеше да се проведе вътрешно разследване. Бюрото щеше да къса жива плът от плътта си. Коул усети болка в гърдите — може би това бе началото на сърдечен удар. Ама откъде този късмет?

— Помощник-директор Коул?

Коул обърна гръб на гледката и съсредоточи вниманието си върху заседанието.

Около дългата маса бяха насядали Джеймс Харпъринг, местният юрисконсулт на Бюрото, Мери Рапапорт от местната прокуратура и Арт Фик, новият агент на мястото на Морети.

А освен тях и самият виновник за евентуалния му сърдечен удар, специален агент Ели Шъртлеф.

— Добре, с какво разполагаме в подкрепа на обвиненията на специален агент Шъртлеф срещу Морети? — опита се да попита спокойно Коул.

— Историята на пистолета — обади се Фик. — И пряката връзка на Морети с Ърл Ансън. И добрата детективска работа. — Той кимна към Ели. — Обаче по-косвено от това, здраве му кажи.

— Освен това разполагаме и с показанията на Франк Кели — допълни Ели.

— Показанията на престъпник рецидивист, който имал зъб на убития! — Адвокат Харпъринг сви рамене. — Би могло да издържи, ако може да се издири пряка връзка между двамата.

— Разполагаме с около четиридесет и осем часа — натърти Коул — преди някой от Вашингтон да дойде и да поеме случая. Така че ако трябва да вярваме на версията на специален агент Шъртлеф, каква позиция трябва да заемем спрямо Стратън? Можем ли да го свържем с Морети по какъвто и да е начин?

— Контактите на Морети със Стратън биха били разбираеми — намеси се Харпъринг. — Той е бил агентът, отговарящ за този случай.

— Ами за контактите им преди да откраднат картините?

— Морети е бил професионалист, сър — каза Фик.

— По дяволите! — разгневи се Коул. — Ако на Морети не му е бил чист косъмът, искам това да се разбере. На Стратън също. Така че заради събралата се тук група, както и заради кариерата ви, специален агент Шъртлеф — той хвърли поглед към Ели, — бихте ли ни разказали още веднъж как стана така, че специален агент Морети се озова в къщата ви?