Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (82)

82.

Този път нямахме никакви задръжки. Едва успяхме да се качим по стълбите. Устните ни не се отделяха и за миг и още щом прекрачихме прага, вкопчени един в друг, ръцете ни трескаво започнаха да шарят по дрехите.

— Та какво искаше да обсъдим? — попитах аз задъхан, разкопчавайки сакото й.

— Не знам… — отвърна тя и с усилие се измъкна от блузата си.

Тялото й бе прекрасно. Бях забелязал това още като я наблюдавах в каяка. Този път го исках цялото и я дръпнах към себе си.

— Искам да знаеш… — задъхано редеше тя, докато разкопчаваше колана ми и бъркаше там, където я очакваше нещо твърдо като гранит. — Тъй или иначе, отиваш в затвора. Независимо колко хубаво ни е сега.

Ръцете ми се плъзнаха по гърба й и потънаха под полата й. Дръпнах ципа и й помогнах да се измъкне от нея.

Вдигнах я на ръце и я сложих леко на леглото. После си изритах боксерките. Тя повдигна кръста си и грациозно се измъкна от гащичките си.

Надвесих се над нея и погледите ни се впиха един в друг. Всяка клетка в тялото ми крещеше от желание за това невероятно момиче. Кожата й бе мека и гладка, моята — влажна и гореща. Тя бе гъвкава, стегната — мускулите на ръцете и краката й трескаво се свиваха, докато се мъчеше да се увие около тялото ми като лиана.

— Не мога да повярвам, че това се случва — едва прошепнах аз.

Когато проникнах в нея, Ели изплака — прекрасен звук — и се вкопчи в ръцете ми с все сила. Бе толкова дребна и лека, че можех спокойно да я повдигна. Залюляхме се, заслушани в прибоя отвън. Помислих си: „Гаден късметлия! Ето, това прекрасно момиче рискува всичко за теб, след като надникна в душата ти и видя онова, което никой друг не пожела да види.

И сега какво ще правиш? Как ще успееш да я задържиш?“