Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (76)

76.

Стратън бе вътре.

Ели го видя още от фоайето. Седнал на стола, стиснал лицето си в ръце, той бе олицетворение на отчаянието. До него бе седнал Карл Брийн, детективът, с когото Ели се запозна в апартамента на Тес. До тях унило стърчеше Опашката, оня задник, дето бе хукнал подир Нед и Чамп.

— Не мога да повярвам, че го е направила — промълви Стратън, вдигайки глава. — Вярно, че имаха връзка. Тя ми призна веднъж, когато ми се бе ядосала. Много съм работел, не съм й обръщал внимание… Но пък това….

Ели надникна по-навътре в стаята и стомахът й се присви. В проснатото по гръб тяло на пода тя веднага позна един от яките телохранители, охранявали приема на Стратън. В гърдите му зееха две дупки от куршуми. Но още по-зловеща бе гледката на Лиз Стратън, просната на дивана срещу него. Все още беше облечена в същия костюм, който носеше малко по-рано същия следобед. По челото й се бе стекла тънка струйка кръв. До нея клечеше Върн Лоусън.

При влизането си в къщата Ели бе дочула откъслечен разговор между двама полицаи — предполагаха, че ще си имат работа с убийство и самоубийство.

Как ли пък не! Ели усети, че кръвта й кипва. Тя погледна Лоусън, след това — Стратън и Лиз. Какъв фарс!

— Знаех, че е разстроена — продължи да разказва Стратън на детектив Брийн. — И накрая ми призна за любовната си връзка — искала да приключи с нея. Може би Пол се е дърпал. Обаче да се стигне чак дотам, че… О, боже! Само преди няколко часа бе толкова щастлива. Беше излязла да обядва с приятелки.

В този миг Стратън улови погледа на Ели.

Тя не можеше да се сдържа повече.

— Знам, че ти си я убил — каза му право в очите.

— Какво? — стреснато вдигна той глава.

— Ти си нагласил целия този театър — продължи Ели, кипейки от гняв. — Никаква любовна връзка не е имало. Единствената такава връзка е била между теб и Тес Маколиф. Лиз ни разказа всичко. Как ти е погодила номер. Обаче ти си разбрал. Ти си направил това, Стратън, или си заповядал да го направят.

— Чухте ли я? — викна изумено Стратън, скачайки от стола си. — Чувате ли срещу какви обвинения трябва да се защитавам? От някакъв си лайнян агент от отдела за изкуства!

— Аз бях с нея само преди два часа — заговори Ели на Брийн. — Тя ми каза всичко. Как организирала любовната връзка, за да дискредитира мъжа си и как той разбрал. Как той бил замесен в кражбата на собствените си картини. Направете проверка в „Бразилиън Корт“. Покажете му снимката и ще видите. Стратън е бил с Тес Маколиф. Попитайте го какво е имала предвид Лиз, когато ми довери, че е била открадната само една картина.

В стаята се възцари мъртва тишина. Брийн впери поглед в Стратън. Той се заозърта, готов да избухне.

— Лиз може би е знаела нещо за картините — каза Лоусън. В ръката си държеше пистолет в найлонова торбичка. — Това е берета, трийсет и втори калибър… — добави той. — Същия пистолет са използвали и при убийствата в Лейк Уърт.

Той погледна към Брийн.

Стратън отново седна. Лицето му бе пребледняло като платно.

— Не вярвате, нали? — каза Ели. — Мислите, че Лиз Стратън е откраднала картините? Че тя е избила всичките тези хора?

— Или приятелчето й — кимна към трупа на телохранителя Лоусън. — Ще видим…

— Дълбоко се лъжете — продължи Ели, вперила поглед в лицето на Стратън, по което бавно бе плъзнала подигравателна усмивчица. — Договорихме се с Лиз да дойдем тук, за да ни разкаже всичко. И именно заради това сега е мъртва.

— Говорите в множествено число, специален агент Шъртлеф — обади се най-сетне Лоусън. — Имате ли нещо против да ни осведомите кого още имате предвид?

— Има предвид мен — чу се глас откъм вратата.

Всички рязко се извърнаха.

В стаята бе влязъл Нед.