Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (73)

73.

От другата страна на улицата срещу „Табу“ мъжът в тъмната кола бе видял цялата сценка и тя никак не му хареса.

Мерцедесът спря, вратите се отвориха стремително и един от хората на Стратън замъкна Лиз на задната седалка.

Той присви око зад окуляра на фотоапарата и защрака.

После момчетата на Стратън в хамъра хукнаха подир Нед Кели и оня новозеландски каубой с чудовищния мотоциклет.

— Опасни муцуни! — промърмори той на себе си. — Дано оня пич да е добър в ездата…

После двама от мутрите на Стратън излязоха от колата и се приближиха към Ели Шъртлеф.

Това го накара да посегне към пистолета. Но не знаеше дали трябва да се намеси или не. Завърза се някакъв спор, доколкото можа да прецени. Онези почнаха да се държат по-грубо, ала мацето им тикна картата си под носовете им, без да й мигне окото.

Куражлия момиче, призна мъжът в тъмната кола.

Да разиграе целия този театър, за да се добере до Лиз Стратън. Да прави лудории с търсен за убийство тип.

— Куражлийка! — засмя се тихо той. — Обаче в тънките комбинации хич я няма.

Всичко, което трябваше да направи той, бе да подхвърли някоя от тези снимки на федералните от другата страна на улицата и кариерата й отиваше на кино. Животът й — също.

Мъжете на Стратън се оттеглиха. Картата, изглежда, свърши работа, защото след кратка препирня те се качиха в колата. Доближиха мерцедеса към другата кола, после отпрашиха напред. Мъжът в тъмната кола свали ръката си от пистолета. Бе доволен, че реши да изчака. Тази работа май бе на път да стане доста дебела.

Може би той просто трябваше да предаде тези снимки. Оня тип бе издирван от властите убиец. Момичето рискуваше адски много. Ами ако и самата тя се забърка в някоя каша?

Той загледа как мацката от ФБР се качва в колата и потегля.

— Никаква я няма в тънките неща — повтори си той тихо и отново запремята пакетчето кибрит между пръстите си.

Кураж обаче тя имаше в излишък.