Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (7)

7.

— Хей, Бандит! — възкликна Боби, когато влязох в кухнята на порутената, боядисана в жълто и потънала в плевели, къща до магистрала 95 в Лейк Уърт.

— Неди!

Дий стана, приближи се към мен и ме целуна по бузата. Беше като видение в дънки, с дълга, медноруса коса. Всеки път, когато тя ме прегръщаше, аз се сещах как страшно си падах по нея още когато бях на петнайсет години. Всъщност всички от квартала си бяха изгубили ума по нея. Обаче в девети клас тя си хареса Боби, който приличаше на Бон Джови.

— Къде беше? — вдигна поглед към мен братовчед ми Мики.

Носеше черна тениска, на която бе написано: „Щом не си от Броктън, значи си добро момче“.

— Къде мислиш, че е бил? — Барни се изви на стола си и се усмихна под онези очила с черни рамки, каквито носеше Елвис Костело. — Я му виж невръстното личице! Най-големият ден в живота му с дама.

— Стига де — обърна се към него Дий. После ме погледна въпросително: — Е?

— Ами… — огледах масата. — Тя дойде.

Около мен се надигна весела глъчка.

— Слава богу! — възкликна Боби. — Тъкмо се чудех как ще те извадим от това състояние на паника, дето те обхващаше всеки пет минути. На, заслужи си я — тикна ми той в ръцете кутия бира.

— Съдейки по часа и по тъпата ти щастлива усмивка, това е бил най-хубавият обед в живота ти — намеси се Мики, поглеждайки часовника си.

— Представа дори си нямате — поклатих глава аз.

— Хей, време имаме, колкото си искаме! — подхвърли Мики иронично. — Че какво друго щяхме да правим днес? А, да, оня дребен въпрос за някакви си пет милиона долара.

— Спокойно — обади се Барни и ми намигна. — Той просто е бесен, защото единственото същество, което би легнало с него, преди малко било подложено на евтаназия от Американското дружество за защита на животните.

Около масата отново избухна смях. Мики посегна към една черна брезентова чанта, бръкна в нея и извади пет големи плика.

— Е, и как се казва тя?

— Тес — отвърнах аз.

— Тес, значи… — Мики примлясна с устни, сякаш за да опита името й, после ги разтегли в усмивка. — Мислиш ли, че това момиче пак ще те обича, ако се върнеш при нея с един милион кинта под мишница?

Всички притихнаха. Тази вечер нещата щяха да се обърнат за всеки един от нас. А това бе вълнуващо. Но си бе и най-обикновен бизнес.

Мики раздаде пликовете.