Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (64)

64.

— Сол Рот! — шашна се Джеф, отворил широко очи. — Оня Соли Рот, от Палм Бийч Даунс? И пистата за надбягване на кучета? И трийсетметровият „Гълф Крафт“, дето е закотвен на кея ей там?

— Трийсет и пет — поправи го Сол. — А също така и Поло Клубът, и Търговският център на градския площад, и „Американска презастраховка“, ако трябва да изредим всичко. Кой си ти, синко, новият ми биограф ли?

— Казвам се Джеф Хънтър. — Той протегна ръка и седна срещу Сол. — Със световен рекорд за бързина в хиляда кубика. Триста четиридесет и шест километра в час. По-точно триста петдесет и седем, ако изобщо могат да го засекат. Лицето в ламарината, задникът във въздуха, както казват.

— Кой го казва това, синко? — Соли пое ръката на Джеф малко хладно.

Към масата се приближи сервитьорка, на чиято тениска бе написано Симпсънс.

— Какво искате да ви донеса, момчета? А на вас, господин Рот?

Положих всички усилия да скрия лицето си. Викаха я от още две маси. Тя нервно се обърна към Сол:

— Сега вече знаете защо пия, господин Рот.

Поръчах си бъркани яйца с малко чедър в тях. Чамп си поиска някакъв сложен омлет с чушки, салца, кашкавал, всичко това поръсено с търтила чипс. Палачинка и пържени картофи. Соли — рохко сварено яйце върху филийка пълнозърнест хляб.

Побъбрихме няколко минути тихичко. Той спомена, че съм направил правилен ход, като съм му се обадил. После попита как съм и добави, че съжалява за брат ми.

— Имаш си работа с много лоши хора, Нед. Но според мен това вече ти е ясно.

Закуската ни пристигна. Соли се загледа как Чамп се зае усърдно с дебелия си омлет.

— Тук идвам вече от трийсет години, но не съм виждал никой да си поръчва такова нещо. Бива ли го?

— Моля — Чамп бутна чинията си към него, — за мен ще бъде чест. Пробвайте го, господин Рот.

— Не, благодаря — отклони поканата Сол. — Опитвам се да не ям много преди обед.

Поставих вилицата си на чинията и навеждайки се към него, попитах:

— Какво успя да направиш?

— Някои неща — Сол сви рамене и натопи филийката си в рохкото яйце. — Макар че от някои от тях сигурно ще те заболи, детко. Знам, че си падаше много по това момиче. Направих някои проверки, използвайки собствени източници. Опасявам се, че не е точно така, както си го мислел, Неди. Денис Стратън не е използвал Тес. Било е обратното.

— Какво искаш да кажеш? — учудих се аз. Възможно ли е тя да е скроила номер на него?

Сол отпи от кафето си.

— Всъщност Лиз Стратън е стояла зад връзката на Денис Стратън с онова момиче. Дори нещо повече — тя я е организирала. Скроила му е номер. Момичето е било неин човек.

Примигнах неразбиращо.

— Но защо го е направила?

— За да го дискредитира — отвърна Сол, разбърквайки кафето си. — Всички знаят, че този брак на Стратънови не е точно такъв, какъвто изглежда. Лиз отдавна иска да се махне от него. Обаче той я държи много изкъсо. Повечето от парите им са на негово име. Тя се е канела да му скрои капан и да се измъкне с всичко, каквото той има.

— Чувал съм за такива кучки… — Джеф натъпка устата си със солидно парче омлет.

Направих му знак да млъкне. После попитах Соли:

— Искаш да кажеш, че Тес е била наета, така ли? Нещо като актриса…

— Малко повече от това, детко. — Сол извади сгънат лист от джоба на пуловера си и ми го подаде. — Опасявам се, че е била професионалистка.

Това бе факс от полицейска справка. От Сидни, Австралия. От него ме гледаше лицето на Тес. Косата й бе силно опъната назад, очите — сведени. Различно момиче. Името, написано на полицейската справка, бе Марти Милър. Била е арестувана няколко пъти за продажба на рецепти за наркотици и проституция.

— Исусе Христе! — смаях се аз и се облегнах назад.

— Била е професионалистка от висока класа, Нед. Но от Австралия. Ето защо за нея тук няма нищо.

— Нов Южен Уелс — промърморих аз, припомняйки си първия ни ден на плажа.

— Австралийка, значи. Не съм изненадан. — Джеф дръпна листа от ръката ми.

Професионалистка, на която е било платено да прелъсти Денис Стратън. Наета, за да свърши дадена работа! Кръвта ми кипна. А аз през цялото време да се тормозя от мисълта, че не я заслужавам…

— Значи той е разкрил работата и е пратил да я убият — отроних аз през зъби.

— Стратън си има хора, които работят за него и са готови да направят всичко, което им нареди.

Кимнах. Сетих се, че Ели се съмняваше в местното ченге Лоусън. Оня, дето, изглежда, все се въртеше около Стратън.

— Ето защо полицията пипа така неохотно. Знаят, че двамата са свързани. Той ги държи в малкото си джобче, нали?

— Ако искаш да го хванеш, Неди — каза Сол, отправил настойчив поглед в мен, — аз също имам някои и други неща в малкото си джобче.

Усмихнах му се с благодарност. После отново вперих поглед във факса. Бедната Тес! Толкова красиво лице. Онзи ден вероятно също е смятала, че ще си получи парите. Топлият й, пълен с надежда, поглед отново се върна в съзнанието ми. Предчувствала е, че и нейния късмет ще се обърне.

Ще го пипна, Тес, заклех се аз, загледан в лицето й. После вдигнах очи и сложих факса на масата.

— Марти Милър — промърморих на себе си и се усмихнах на Сол. — Та аз дори не съм знаел името й!