Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lifeguard, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Огнян Алтънчев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън и Андрю Грос. Спасителят
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив,2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
Коректор: Мария Владова
Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов
Печат и подвързия: Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково
ISBN: 978–954–769–266–4
История
- —Добавяне
- —Корекция на правописни и граматически грешки
62.
Човек никога не е сигурен, когато някой му казва, че му е приятел. Животът ме е научил, че пречки винаги могат да се намерят. Богатият се събира с богат, независимо кой от коя страна е. Нали англичаните твърдят, че няма дълготрайни приятелства или дълготрайни врагове. Има само дълготрайни интереси. И според мен човек никога няма да научи какви са тези интереси, докато не пробва.
Затова на другата сутрин се обадих по телефона. Чувствах се като шестнайсетгодишно хлапе, готвещо се за първата си среща. Никога не съм набирал телефонен номер с такава боязън.
— Аз съм, Неди. — Още като проговорих, и устата ми пресъхна.
Зачаках. Никакъв отговор. Започнах да си мисля, че може би съм направил грешка. Притесних се, че може би съм вкарал всички ни в ужасна беда.
— Ти май наистина скочи в най-дълбокото за спасител — въздъхна Соли Рот накрая.
Не се засмях. Той не го каза, за да ме разсмее. Такъв бе навикът му — искаше да покаже, че е адски сериозен.
— Когато си тръгвах, Соли, ти ме предупреди, че един мъж не бива да бяга посред нощите. Че никой проблем не е толкова голям, че да не може да се разреши. Може би тогава трябваше да те послушам. Сега искам само да разбера дали си говорел сериозно.
— Аз не те издадох, синко, ако това искаш да разбереш. Казах, че съм спал, когато ти си избягал.
— Знам — отвърнах леко засрамено. — Благодаря ти за това.
— Няма нужда — отвърна той спокойно. — Познавам хората, детко. И съм наясно, че не си извършил тези престъпления.
За момент отдръпнах слушалката от ухото си и преглътнах с усилие.
— Не съм, Соли. Кълна се в Бога. И ми трябва малко помощ, за да го докажа. Мога ли да ти се доверя?
— Може да ми се довериш за следното, Нед. — Бил съм вече там, където си ти сега, и съм се научил, че единственото нещо, което ще ти помогне да гледаш затвора на картинка, се свежда до качеството на приятелите ти. Ти имаш ли приятели от такова качество?
— Не знам — отвърнах аз колебливо. Устата ми продължаваше да съхне. — От кое качество си ти, Соли?
Чух го да се киска.
— В работи като тази — от най-високото, детко — каза той и млъкна.