Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (59)

59.

Високият мъж се бе свил на предната седалка на своя тъмен форд, пуснал фотоапарат „Никон“ в скута си, на около петнадесетина метра от къщата на Ели Шъртлеф. Почваше да остарява за такива работи. Освен това тези коли ставаха все по-тесни. Сети се за доброто старо време, когато можеше да опънеш краката си докрай в някой кугар или гранд ам.

Видя, че от задната врата на Ели излиза някой. Окей, каза си, насочвайки фотоапарата, време е да действаме!

Мамка му, възкликна той и чак подскочи. Без да иска, щракна напосоки с фотоапарата. Този, дето излезе на улицата, беше Нед Кели.

Определено беше Кели! Той трескаво изщрака няколко бързи снимки. Чувстваше се така, сякаш бе ударил джакпота.

Сега трябваше само да не сваля очи от тази малка сладурана Ели. Изобщо не бе очаквал толкова приятно развитие на нещата. Той насочи обектива към Кели, увеличи го и отново защрака.

Разбира се, много добре знаеше, че този глупак е невинен. Явно мацката от ФБР също имаше такова чувство. Или нещо заговорничеха.

Замисли се какво да прави. Би могъл да изтича и да арестува Нед. Успехът щеше да му е в кърпа вързан. Щяха да поместят снимката му на първа страница на Ю Ес Ей Тудей. Разбира се, тогава щеше да се наложи да даде обяснение защо е следял Ели.

Той отново увеличи образа на Нед Кели и го снима точно когато се качваше в някаква стара таратайка. Номерата й бяха от Северна Каролина — засне ги в едър план. Още една снимка анфас на Кели. Момчето никак не изглеждаше зле, въпреки несгодите напоследък.

О, имаш кураж, драги!, призна си високият. Целият свят го търси, а той къде бил — в собствената ти къща.

Високият сложи фотоапарата настрана и премятайки кибритената кутийка между пръстите си, се загледа замислено след потеглящата кола на Кели.

Хлапак е още, помисли си той, ама куражлия.