Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (55)

55.

Това пък какво беше?

Разхождах се по вълнолома, към който гледаше къщата на Стратън, когато видях какво става на една от терасите. Даже не бях съвсем сигурен защо съм на брега. Може би защото всичко всъщност започна оттук, където Мики, Боби и Барни попаднаха в капан… А може би защото виждах, че у Стратън се празнува нещо, докато моят живот се разпадаше на парчета.

Гледал съм много такива партита, само че все отвън.

Каквато и да бе причината, гледах го онзи как мъкне някакво момиче по терасата, може би на не повече от петдесетина метра от мен. После се притисна към нея на каменния корниз.

Мамка му, Нед, как можа да паднеш толкова ниско?, помислих си ядосано. — Да надничаш по хорските къщи като някой дърт воайор.

После изведнъж видях, че момичето прилича на Ели.

Приближих се. Наистина бе тя! А оня тип в блейзера — Денис Стратън. Бях го виждал във вестниците. Но грешах. Между тях нямаше нищо любовно. Той я стискаше за ръката и двамата нещо спореха. Ели се опита да се отскубне.

Предпазливо се промъкнах още по-наблизо, приклякайки зад една каменна стена. Думите им започнаха да стават по-ясни. Говореха нещо за Тес… Че това било лична работа. Правилно ли чувах? Какво общо имаше Тес със Стратън?

После Ели каза:

— Ще ти тресна обвинение в измама и убийство!

Тъкмо това ми трябваше, но копелето започна да я заплашва. Ели се извиваше и се мъчеше да се отскубне.

— Причиняваш ми болка.

Прехвърлих се през бетонната стена и стъпих на каменния корниз. После скочих на терасата, само на няколко метра от тях. След това всичко стана много бързо. Дръпнах Стратън от момичето и го проснах на плочите с един хубав десен прав.

— Искаш да набиеш някой ли? — надвесих се заплашително над лицето му. — Хайде, защо не опиташ с мен.

Стратън ме погледна разфокусирано, сякаш току-що ставаше от сън. После потърка челюстта си.

— Ти пък кой си, по дяволите?

Извърнах се към Ели и добре че го направих. Беше прекрасна. В много сладка черна рокля, с голи рамене. Гримирана, с красиви диамантени обеци, проблясващи на ушите й. Гледаше ме с полуоткрехнати устни, явно не можеше да скрие удивлението си.

Надявах се да не съм я стреснал дотолкова, че да произнесе името ми.

Но вместо това тя ме хвана за ръката.

— Тъкмо бях започнала да се питам къде си. Хайде да се махаме оттук. — Тя погледна към Стратън, който тъкмо се изправяше бавно. — Прекрасно парти, Денис. Скоро пак ще се видим. Бъди сигурен.