Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (53)

53.

Когато Денис и Лиз Стратън даваха прием, се канеха само хората от хайлайфа или поне онези, които те смятаха за хайлайф.

Ели едва беше влязла, когато модно облечен сервитьор й поднесе поднос с намазани с хайвер хапки и тя се оказа лице в лице с някои от най-видните хора на изкуството в Палм Бийч. И с онези, които се смятаха за такива. Рид Барлоу, който имаше галерия на Уърт Авеню, под ръка с ослепителна блондинка в червена рокля с дълбоко деколте. В лицето на внушителната дама с побелелите коси Ели позна собственичката на най-ефектната колекция в града. Тя от своя страна също бе с подобаващ „придружител“ — добре загорял от слънцето мъж на половината на годините й. Ели изпита леко неудобство от присъствието си в това пищно общество. Всички жени бяха облечени в маркови рокли с бижута от световноизвестни модни къщи, а тя бе в най-обикновена черна рокля, с метнато върху раменете ефирно кашмирено шалче. Единственото й бижу бяха диамантените обеци, оставени от баба й. Но тук едва ли някой щеше да ги забележи.

Тя се промъкна по-навътре. Шампанското се лееше като река кажи-речи от всеки ъгъл. „Магнум“ от Кристал, за което Ели знаеше, че струва няколкостотин долара бутилката. В тялото на изваян от лед лебед имаше огромна, пълна догоре с хайвер, купа. В къта опъваха струните един квинтет от Флоридската филхармония. Фотограф от Шайни Шийт сновеше между хората и караше дамите да показват най-ослепителните си усмивки. Всичко това за благотворителни цели, разбира се.

Ели зърна Върн Лоусън, началника на детективите в Палм Бийч, да стои сковано в края на тълпата, втикнал в ухото си миниатюрна слушалка. Вероятно мозъкът му в момента пушеше от усилие да разбере какво прави тя тук. А покрай стената бяха застанали поне петима мъже с рамене като гардероби, облечени в смокинги, сложили чинно ръце зад гърбовете си. Стратън май бе наел като охрана половината свободна от дежурство полиция от Палм Бийч.

В коридора, водещ към хола на Стратън, шумеше малка тълпа. Ели се запъти натам да види за какво бе целият този шум.

И едва не възкликна от изненада.

Тя се взираше право в една от работите на Матис, която бе може би най-яркият представител от неговия кубистичен етап — Натюрморт с цигулка. Ели вече бе виждала картината в Музея за съвременни изкуства в Ню Йорк. Бе дочула, че напоследък сменила набързо няколко собственици в частно договорени продажби. Но като я видя тук, окачена на стената в дома на Стратън, тя изпита внезапен гняв. Ето защо я бе поканил мръсникът, опитваше се да й натрие носа.

— Виждам, че сте успели да откриете Матис, агент Шъртлеф — стресна я високомерен глас зад гърба й. — Ели се извърна. Стратън бе облечен в бяла риза без яка и кашмирен блейзер и се взираше в нея със самодоволно изражение на лицето. — Не е чак толкова зле, като се има предвид краткото време, с което разполагахте. Може да не е толкова експлозивен, колкото Пикасо, но какво може да направи човек? Добрият колекционер трябва винаги да запълва стените си. Дори и да заплаща повече, отколкото трябва.

— Прекрасен е — каза Ели, неспособна да скрие възхищението си от картината.

— Има още…

Стратън елегантно я хвана за лакътя и я отведе до друга групичка поклонници на изкуството, вперили възхитени погледи в известна картина на Раушенберг, закачена на друга стена. Само тази работа струваше може би десет милиона. А на стъпалата, водещи към хола, бяха изправени два дървени статива със смайващи произведения на Ел Греко. Студийни работи, припомни си тя, от Отварянето на петия печат на Апокалипсиса.

Шедьоври.

— Този, който ви съветва какво да купувате, наистина си разбира от работата — каза Ели.

— Толкова се радвам, че одобрявате — усмихна се Стратън. Явно бе, че се забавлява. — И както се убедих, наистина сте с големи познания. Елате, пийнете малко шампанско. Тук може би ще срещнете племенник на някой богат и известен човек, комуто работата ви би се сторила твърде забавна и освежаваща.

— Благодаря — отвърна Ели, — но не тази вечер. На работа съм.

На Стратън му стана още по-весело.

— Е, това наистина ви отделя от останалата тълпа тук. Нека отгатна, мислите си, че този Нед Кели е в къщата.

— Кели — не. — Ели впери поглед в него. — Но се питам дали името Ърл Ансън ви говори нещо?

— Ансън? — Стратън сви рамене и демонстративно се замисли дълбоко. — А трябва ли?

— Той е онзи, който е бил убит заедно с брата на Кели в Бостън. Оказа се, че е престъпник от тези места. Помислих си дали това име няма да ви напомни нещо.

— А защо би трябвало да ми напомня? — попита Стратън, кимайки на минаващ край него познат.

— Защото е бил в Бостън и е търсил вашите три картини.

Стратън махна към другия край на залата, където жена му посрещаше гости, облечена в еднораменна рокля, която, изглежда, бе „Прада“. Лиз Стратън се усмихна, когато видя Ели.

— Вие непрекъснато забравяте — каза Стратън, без да отмести поглед от жена си, — че те всъщност са четири. Откраднати бяха четири картини. Винаги като че ли забравяте Гом.

— Там е бил убит невинен човек, господин Стратън. Студент по право.

Той отново се извърна към нея.

— Е, един адвокат по-малко — промърмори мъжът, засмивайки се на безвкусната си шега. — А сега моля да ме извините, имам и други гости.

— Ами Тес Маколиф? — попита Ели, хващайки го за лакътя. — И с нея ли нещо съм объркала? — Лицето му се изпъна. — Знам, че сте се виждали с нея. — Ели го гледаше право в лицето. — Мога да ви докажа, че сте били в „Бразилиън Корт“ с нея. Имали сте интимна връзка.

Погледът на Стратън внезапно се втвърди.

— Мисля, че може би трябва да пийнем това шампанско сега. — Той я хвана под ръка. — На верандата.