Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (43)

43.

Не можех да дишам. Някакъв много силен мъж беше стиснал гръкляна ми като с железни пръсти. Върхът на метално острие, изведнъж оказало се в свободната му ръка, се впи в гърдите ми.

— Картините, господин Кели! — отново се обади гласът. — И ако не чуя нищо за тях в следващите пет секунди, толкова и ще живеете на този свят.

За да разбера, че говори сериозно, мъжът отново натисна ножа в гърдите ми.

— Последен шанс, господин Кели. Виждате ли брат си ей там? Съжалявам, че ви измърсих къщата, но той просто не знаеше, че вие ще идвате. При вас няма да е чак толкова лесно. — Той опъна главата ми силно назад и допря острието на ножа под брадата ми. — Никой не може да се подиграва с хората, за които работя.

— Няма никакви картини у мен! Ако смяташ, че лъжа, действай веднага.

Той потърка назъбеното острие на ножа по гърлото ми.

— Вие ме смятате за пълен глупак, господин Кели. У вас има нещо, което е наше. И то струва около шейсет милиона долара. Искам да чуя какво ще ми кажете за картините. Веднага!

— Гаше! — изведнъж викнах аз, извивайки глава. — У Гаше са. Намерете Гаше!

— Съжалявам, господин Кели, ала се опасявам, че не познавам никакъв Гаше. Дадох ви пет секунди, дето вече изтекоха. — Той ме стисна още по-силно. — Кажи здрасти на брат си, задник такъв…

— Не! — изхриптях аз, очаквайки ножа да се впие в гърлото ми. Но краката ми изведнъж се озоваха във въздуха.

Може би той ми даваше един последен шанс да говоря. Знаех, че каквото и да му кажа, оттук нямаше да изляза жив.

Забих лакътя си с всичката сила, която успях да събера, в гръдния му кош. Изненадан от удара, якият мъж се задави. Хватката му отслабна достатъчно, за да ме пусне на земята, а ръката му с ножа малко се отдръпна. Точно в този миг се наведох рязко напред и го прехвърлих през гърба си. Той замахна с ножа и усетих как острието ме драсна по ръката. Треснах го с всичка сила на пода.

Мъжът изглеждаше на около четиридесет години, с гъста тъмна коса, бе облечен в найлоново яке, с телосложение на културист. В никой случай не бих могъл да го надвия. Ножът все още беше у него и той бързо се извъртя, приклякайки на крака. Разполагах с не повече от една секунда да си спася живота.

Панически заопипвах наоколо да намеря каквото и да било. На стената в ъгъла бе подпряна алуминиева бейзболна бухалка. Сграбчих я и замахнах с все сила. Шибаната бухалка разби само лампите над билярдната маса.

Мъжът се отдръпна назад, за да не го засегне дъждът от стъкла. Изведнъж осъзнах, че той ми се смееше.

— Картините не са у мен! — изревах аз.

— Съжалявам, господин Кели. — Непознатият отново насочи ножа напред. — Това изобщо не ме интересува.

Хвърли се към мен и острието се впи над лакътя ми. Ръката ми се схвана от невероятната болка. Още по-ужасно бе, че видях с очите си удара.

— И това е само началото — каза той с усмивка.

Аз също размахах бухалката, забравил болката, и този път успях да го перна по ръката. Той изохка. Ножът издрънча на пода.

Отново налетя върху ми. Блъснах се в стената и пред очите ми заискряха звезди. Опитах се да го отблъсна с удари на бухалката, но той бе твърде близо. И бе ужасно силен.

Сграбчи бухалката и я притисна в гърдите ми. Ребрата ми сякаш изпукаха. Сетне я усетих върху гърлото си.

Започнах да се задушавам. Аз също бях силен, но не можех да го помръдна. Нямах въздух.

Почувствах, че вените по лицето ми се издуват. С последните остатъци от силата си рязко вдигнах коляно и го забих в чатала му. После се хвърлих върху него. Двамата се търколихме на пода, блъснахме се в лавиците зад билярдната маса, съборихме стойката за щеки, видеото с трясък се разби на пода.

Изведнъж мъжът изрева от болка. Помислих, че си е ударил главата. Видях ножа му на пода в другия край на стаята. Изтичах да го взема и се върнах, преди погледът му да се проясни.

Хванах го за косата, опънах му главата назад и притиснах острието в брадичката му.

— Кой те изпрати? Кой?

Очите му се изцъклиха.

— Какво, по дяволите, става? — изкрещях аз.

Сграбчих го за яката и го дръпнах нагоре, но мъжът просто се отпусна в ръцете ми като чувал.

В гърба му се бе забила хокейна кънка. Пуснах го и той се просна напред. Беше мъртъв.

Залитнах от изтощение. Останах на място, дишайки тежко, без да свалям поглед от него. После реалността изведнъж се стовари върху мен. Току-що бях убил човек.

Не можех да мисля за това, не и точно сега. Върнах се при брат ми и клекнах до него за последен път. Сълзи опариха очите ми. Погалих го по бузата.

— О, Дейв, какво направих?

Надигнах се с усилие и преплитайки крака, отидох до книгата на дивана. После откъснах страницата с портрета на д-р Гаше.

Измъкнах се от приземния етаж и потънах в нощта. И от двете ми ръце течеше кръв, затова ги усуках с анцуга като с бинт. След това направих нещо, на което през последните няколко дни бях станал много добър.

Побягнах.