Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (118)

118.

Две години по-късно…

Звънът на телефона ме хвана точно като излизах през вратата. Държах деветмесечния Дейви и тъкмо се канех да го връча в протегнатите ръце на Бет, нашата детегледачка.

Ели вече бе отишла на работа. Беше се заела да открива галерия в Делрей, където се бяхме установили в малко старо бунгало, на две пресечки от плажа. Беше се специализирала във френска живопис от деветнадесети век и продаваше картините в Ню Йорк и Палм Бийч. В хола над камината дори си бяхме окачили един Анри Гом.

— Нед Кели — казах аз, притискайки слушалката с рамото си.

Бях закъснял за работа. Продължавах да се грижа за басейни. Само че този път бях купил фирмата „Тропик Пуулс“, най-голямата в района. И сега обслужвах най-скъпите, от Бока до Палм Бийч.

— Господин Кели — заговори някакъв непознат женски глас в слушалката, — казвам се Дона Джордан Кюлити. Съдружник съм в „Ръст, Саймънс и Кюлити“.

Ние сме правна кантора в Палм Бийч.

Само с устни успях да кажа на Бет, че Ели ще си бъде вкъщи около 4:30.

— Разбира се — казах аз в слушалката.

— Познавате ли се с господин Сол Рот? — поинтересува се адвокатката.

— Аха — потвърдих аз.

— Тогава със съжаление трябва да ви съобщя, че господин Рот почина.

Усетих, че нозете ми се подкосиха. Седнах. Знаех, че Сол е болен, но той никога не бе гледал сериозно на такива неща. Бях му ходил на гости преди по-малко от месец. Беше се пошегувал, че той и Чамп се стягали да ходят на „Харли Дейвидсън“ събор, някъде около Големия каньон. Задуши ме мъка, сякаш бе починал собственият ми баща.

— Кога?

— Преди около седмица — продължи госпожа Кюлити. — Отдавна знаеше, че има рак. Умрял е тихо и спокойно в съня си. Съгласно желанието му, никой, с изключение на близките му, не трябваше да научава.

— Благодаря ви, че ми се обадихте — казах аз, мъчейки се да потисна празнотата в себе си. Спомних си как двамата стояхме в подземието му, загледани в картините. Божичко, как щеше да ми липсва този човек!

— Всъщност, господин Кели — продължи адвокатката, — аз не ви се обаждам за това. На нашата кантора бе възложено да се занимае с последните желания на господин Рот, по-точно с неща, касаещи имота му. Там има някои работи, на които той не пожела да се дава гласност. Каза ни, че вие сте щели да разберете.

— Да не би да става дума за сумите, които той превеждаше на Каймановите острови? — Нямах представа защо Сол не иска това да се разгласява. Сега, след като бе починал, смятах, че остатъкът ще бъде изплатен изцяло. — Можете да направите така, както желаете, госпожо Кюлити. Вечно ще съм му благодарен на Сол.

— Всъщност — каза адвокатката след кратка пауза — мисля, че трябва да се видим, господин Кели.

— Да се видим ли? — Аз се подпрях на стената. — Защо?

— Не става дума за никакви суми, а за нещо, касаещо имота му. Тук има една клауза, в която се казва, че трябва да ви го предадем.