Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (111)

111.

И двамата се обърнахме. Ели бе на около седем-осем метра от нас, почти скрита в ослепителния блясък на прожекторите. И двете й ръце бяха протегнати напред в позиция за стрелба.

— Сега ще оставиш пистолета на земята, Стратън. Веднага. После искам да се отдръпнеш от Нед. В противен случай ще ти пръсна главата. Кълна се!

Стратън се поколеба. Пистолетът му все още бе насочен към мен. По слепоочията ми се стичаха едри капки пот.

Стоях абсолютно неподвижно, дори не смеех да дишам. Знаех, че той иска да ме убие. Трябваше само да ме побутне и щях да полетя надолу.

Той отново погледна към хеликоптера, който висеше на десетина метра над нас. Страничната врата се отвори и някой отгоре хвърли въжена стълба.

— Няма да стане — викна той на Ели, сграби ме за яката и притисна цевта на пистолета в главата ми. — Не съм убеден, че искаш приятелчето ти да полети оттук като лястовичка. Нали си следовател по произведения на изкуствата! Съмнявам се, че би уцелила Тайната вечеря, дори да я разпънат пред теб на пет метра.

— Казах да оставиш пистолета, Стратън.

— Опасявам се, че аз командвам тука — поклати глава той. — И това, което ще направим, е да се приближим към онази стълба там. А ти няма да пречиш, защото това е единствената възможност той да остане жив. И внимавай, Ели, много внимавай, защото някой от хеликоптера може да стреля по теб.

— Отстъпи назад! — викнах й аз.

— Той няма да ходи никъде — каза Ели. — В секундата, в която мръднеш от него, ще му пръсна главата. От това разстояние мога да улуча окото на някой от апостолите на Тайната вечеря.

За първи път долових, че Стратън започна да губи самообладание. Огледа се наоколо, преценявайки как да се измъкне от ситуацията.

— Насам, Нед — извика той в ухото ми, притиснал пистолета в главата ми, — и без глупости. Единственият ти шанс е да ме заведеш до онази въжена стълба.

Направихме две крачки назад покрай парапета. Хеликоптерът се сниши още малко — ревът бе оглушителен, стълбата се люлееше във въздуха недалеч от нас.

Гледах Ели право в очите, опитвайки се да разбера какво се иска от мен. Можех да се опитам да го блъсна и така да й дам възможност да стреля. Но бяхме съвсем близо до ниския парапет.

Стратън бе приковал погледа си в люшкащия се край на стълбата. Тя бе вече само на около метър от протегнатата му ръка.

— Ели! — викнах аз, надвиквайки рева на хеликоптера. После си помислих: Господи, дано разбереш какво правя.

Отстъпих вляво и Стратън, ще не ще, трябваше да ме последва. Така изведнъж попадна в лъча на един от мощните прожектори. Посегна към стълбата, вече само на сантиметри от ръката му.

— Ели, ти си! — извиках аз.

Блъснах го и Стратън се олюля. Беше все още с пистолет в ръката, но напълно заслепен от прожектора.

Той изкрещя нещо неразбираемо.

Ели стреля! Кратък проблясък в нощта. Стратън залитна към корниза, присви се за миг, поглеждайки надолу. После все пак успя да се закрепи, протегнал ръка към стълбата. Тя като че ли сама го намери и пръстите му отчаяно се впиха в нея.

Хеликоптерът веднага започна да се издига.

Стратън увисна за края на стълбата. И успя да се задържи като по някакво чудо. На лицето му отново проблесна насмешливо изражение. И в този миг за мое изумление вдигна едната си ръка. Гледах го като хипнотизиран.

Той насочи пистолета си към мен. Това копеле щеше да ме убие в края на краищата.

Чу се изстрел. Бялата риза на Стратън се опръска в червено. Пистолетът падна от ръката му. После пръстите му се изплъзнаха и трескаво затърсиха нещо, за което да се хванат. Но намериха само тъмнина.

Стратън полетя надолу и ужасеният му писък огласи нощта.

Спуснах се към парапета. Беше паднал по гръб върху дъгата пред входа на хотела. Към него тичаха хора в смокинги и униформи.

Обърнах поглед към Ели. Нямах представа добре ли е. Тя стоеше като замръзнала на мястото си с все още протегнати напред ръце.

Хеликоптерът бързо се отдалечаваше.

— Ели, добре ли си?

Тя кимна унесено.

— Досега никога не бях убивала човек.

Прегърнах я със здравата си ръка. За миг останахме така върху покрива на „Брейкърс“. Не продумвахме. Просто стояхме прегърнати.

— Ти се отметна от уговорката, Нед. Кучи син такъв!

— Знам — притиснах я аз по-силно към себе си. — Съжалявам.

— Обичам те — прошепна тя.

— Аз също те обичам — отвърнах.

Бяхме сами сред възцарилата се внезапно нощна тишина. После Ели отрони тихичко:

— Отиваш в затвора, Нед. Сделката си е сделка. Избърсах една сълза от бузата й.

— Знам.