Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (5)

V

Чък Ийгън спря Кадилака пред една внушителна сграда, извисяваща се над реката.

Слезе от колата и отвори задната врата.

— Искам да разбера дали брат ми е имал секретарка — каза Инглиш, слизайки от колата. — Утре сутринта ще минеш през офиса му и ще питаш портиера. Трябва ми адреса на момичето. Не по-късно от девет часа ще минеш от тук. Ще идем да я видим, преди да е тръгнала за работа.

— Разбрано, шефе. Ще се заема с това. Мога ли да направя нещо друго за вас?

Инглиш се усмихна:

— Не. Отивай да спиш и утре да си точен.

Той влезе в сградата, направи знак с глава на нощния портиер, който застана мирно, като го забеляза и се отправи към асансьора, който го отведе на шестнадесетия етаж, където беше наел обширен апартамент за Жюли.

Пред вратата той бръкна за ключа и погледът му се спря на визитната й картичка: Госпожица Жюли Клер.

Той отвори и влезе в малкия хол. Докато оставяше пардесюто и шапката си на един фотьойл, отсрещната врата се отвори и на прага се появи млада жена.

Тя беше висока, с широки рамене и тесен ханш, с дълги и красиви крака. Сребристите й коси бяха събрани над главата. Зелените й очи блестяха. Тя беше облечена с маслиненозелен халат, препасан с червен ширит, а на краката си беше обула червени пантофи с висок ток.

Като й се любуваше, Инглиш помисли, че тя е коренно различна от Корин. Беше много по-красива и лицето й, излъчващо достойнство, му изглеждаше много по-привлекателно от лицето на която и да е друга жена. Даже и в този късен час, гримът й представляваше шедьовър на изтънчеността и добрия вкус.

— Закъсняваш, Ник — обърна се тя към него с усмивка. — Бях започнала да се питам дали въобще ще дойдеш.

Той се доближи до нея, прегърна я през кръста и я целуна по бузата.

— Съжалявам, Жюли — отвърна той, — но ме задържаха.

— Значи Джой спечели — продължи тя, вдигайки очи към него. — Вероятно си доволен?

— Не ми се вярва да си слушала прякото предаване на мача — каза той, повеждайки я към дневната.

В камината гореше буен огън, а светлината от абажурите придаваше на стаята интимна и уютна обстановка.

— Не, но слушах новините.

— В това отношение съвсем бихте си подхождали с Хари — каза той, разполагайки се в един от фотьойлите и привличайки младата жена върху коленете си.

Тя го прегърна през врата и допря лицето си до неговото.

— Представяш ли си, даже не дойде на мача, въпреки, че той свърши цялата работа, работейки като дявол цяла седмица. Съвсем прилича по характер на теб.

— За мен боксът е отвратителен — отвърна тя с гримаса. — Хари е прав, че не е отишъл.

Той се любуваше на приятното пламтене на въглищата и галеше бедрото на Жюли през коприната на пижамата й.

— Може и да е отвратителен, но носи големи печалби. А твоят номер мина ли добре?

Тя повдигна безразлично рамене:

— Мисля, че да. Публиката изглеждаше доволна. Не пях особено добре, но мисля, че никой не го забеляза.

— Имаш нужда от почивка. Мисля, че ще мога да се освободя следващия месец. Бихме могли да прескочим до Флорида.

— Ще видим.

Той я изгледа продължително:

— Мислех, че това ще ти достави удоволствие, Жюли.

— Не знам. Не ми се иска толкова бързо да напускам клуба. Разкажи ми за мача, Ник.

— Искам да ти кажа нещо друго. Помниш ли Рой?

Той почувствува как тя изтръпна.

— Разбира се. Защо питаш?

— Този идиот преди малко се самоуби.

Тя се опита да стане, но той я задържа на коленете си.

— Остани, Жюли.

— Мъртъв ли е? — запита тя, сграбчвайки ръката му.

— Да, мъртъв е. Най-после и той да свърши една работа както трябва.

Тя потръпна:

— Не говори така, Ник! Това е ужасно. Кога е станало това?

— Около девет и половина. Морили ми се обади в разгара на приема. И сигурно сега ликува. И как можа от всички полицаи от Криминалната полиция точно той да открие Рой. Даде ми да разбера, че ми прави услуга.

— Не го обичам — каза Жюли. — В него има нещо…

— Той е само едно ченге, което иска да си напълни джобовете.

— Но защо, Рой?…

— И аз това се питам. Може ли да се поразмърдам? Пречиш ми да се съсредоточа.

Той я взе на ръце, стана и я положи внимателно във фотьойла, след което се отправи към камината:

— Но, Жюли, ти си съвсем бледа.

— От това, което току-що ми каза. Не бях подготвена за подобни новини… Не знам дали си натъжен, Ник, но приеми моите съболезнования.

— Изобщо не ми е мъчно — отговори Инглиш, като извади кутията си с пури. — Разбира се, че бях много изненадан, но не може да се каже, че тази смърт ме развълнува особено. От раждането си Рой само трови живота на хората около себе си. Изглежда, че е мързеливец по рождение. Винаги си е имал неприятности, както всъщност и баща ми. Аз разказвал ли съм ти за баща си?

Потънала във фотьойла си, Жюли се любуваше на огъня с ръце, кръстосани върху коленете си. Тя поклати глава.

— Той беше един негодник — започна Инглиш. — Също като Рой. Ако майка ми не беше започнала работа, когато бяхме деца, вероятно щяхме да умрем от глад. Ако беше видяла жилището ни. Един бордей с три стаи в мазето на мебелирана къща. През зимата водата се стичаше по стените, а през лятото вонеше като в отходна канализация.

Жюли се наведе да добави ново дърво в камината и Инглиш я погали по брадичката.

— Но всичко това е вече минало — продължи той. — И все пак продължавам да не разбирам защо Рой се е самоубил. Морили ми каза, че бил закъсал с парите и се опитал да заплашва двама-трима от бившите си клиенти. В края на седмицата са щели да му отнемат разрешителното. Обзалагам се, че Рой никога не би се застрелял за такова нещо. Никога не съм смятал, че е достатъчно смел, за да направи подобно нещо, даже и в състоянието, в което се е намирал. Цялата тази история е много загадъчна. Версията за самоубийство задоволява Морили, но за мен тя не звучи убедително.

Жюли повдигна очи:

— Но, Ник, щом полицията казва…

— Да, знам, но това ме смущава. Защо не ми се е обадил, като е бил в такова безизходно положение? Вярно е, че последният път му посочих вратата, но обикновено това не му пречеше да опитва отново.

— Може би е имал гордост — каза спокойно Жюли.

— Колко слабо го познаваш, малката ми! Той имаше кожа на носорог. Не му правеха впечатление никакви обиди, стига да може да получи пари. Не мога да разбера защо е фалирал. Когато успя да ме убеди да му купя тази агенция, аз си дадох труда да я проуча най-внимателно. Тогава всичко вървеше много добре. Не е възможно да се провали толкова бързо, освен ако не го е направил нарочно. Постъпих като глупак, че се заех с тази работа. Трябваше да си дам сметка, че е неспособен да се оправи с такова нещо. Представяш ли си, Рой и частен детектив. Смешно! Бях наивник да му дам тези пари.

Жюли го гледаше как се разхожда напред-назад. В очите й се четеше безпокойство и напрежение, но това убягна от Инглиш.

— Изпратих Лоиз в офиса му да поразучи как стоят нещата — продължи той. — Тя има нюх за тези неща. Ще разбере какво го е провалило.

— Изпратил си Лоиз там през нощта?

— Исках да хвърли едно око преди Корин да е успяла да отиде там.

— И значи в момента тя е там?

Изненадан от агресивната нотка в гласа й, Инглиш се спря и изгледа младата жена.

— Да. Хари я придружава. Нея не я притеснява да работи до късно. Защо се учудваш?

— Все пак е един и половина през нощта. Не можеше ли да почака до утре сутринта?

Инглиш не обичаше да се обсъждат нарежданията му:

— Съществува рискът Корин да отиде там — отговори той, свъсвайки вежди. — Аз искам да знам какво се е случило на Рой.

— Тя сигурно е влюбена в теб — каза Жюли, като се обърна.

— Влюбена в мен? — повтори Инглиш стъписан. — Кой? Корин?

— Лоиз. Държи се, като че ли ти е робиня. Никое друго момиче няма да издържи да работи за теб, Ник.

Инглиш избухна в смях:

— Това е абсурдно! Плащам й добре. Освен това тя не е от тези момичета, които се влюбват във всеки срещнат.

— Няма момиче на света, което рано или късно да не се влюби — отвърна Жюли тихо. — Мислех, че си по-прозорлив.

— В крайна сметка сега не става въпрос за Лоиз — каза Инглиш леко раздразнен. — Говорехме за Рой. Преди малко ходих при Корин. Тя заяви, че аз съм отговорен за смъртта на Рой и ме изгони.

— Ник!

Тя бързо вдигна очи към него, но се успокои от усмивката му.

— Вярно е, че тя не беше съвсем на себе си, но предпочетох да измъкна Сам от леглото, за да се опита да я усмири. Не желая скандали, Жюли. В момента съм заложил големи интереси. — Той плъзна загорялата си ръка покрай рамото на младата жена и я погали нежно по шията. — След няколко дни сенаторът ще обяви, че съм основателят на нова болница. Това, разбира се, е известно на Комитета, но не и на пресата. Искам тази болница да носи моето име.

— Да носи твоето име? — повтори тя объркана — Но защо, в името на Бога?

Инглиш отговори с леко смутена усмивка:

— Изглежда идиотско, нали? Но толкова ми се иска, Жюли. Нищо друго не съм желал толкова силно през целия си живот. Започнах от нула и от гледна точка на пари се справих много добре, но парите не са всичко. Ако сега умра, след една седмица никой няма да си спомня за мен. От значение е само името, което хората оставят след себе си. Ако болницата носи моето име, хората няма да ме забравят толкова лесно. А има и друго. Обещах на майка си да успея в живота и тя ми вярваше. За съжаление не живя достатъчно дълго, за да бъде свидетел на моя старт. Тя би била на седмото небе от радост, ако знаеше, че болницата ще носи моето име и аз, не знам защо, си мисля, че все още мога да й доставя това удоволствие.

Очарована, Жюли слушаше, без да промълви. Никога не беше предполагала, че Инглиш може да разсъждава и да се изразява по този начин. Много й се искаше да се разсмее, но инстинктивно чувствуваше, че това страшно ще го разсърди. Да даде своето име на болница! И тази сантименталност по отношение на майка си! Винаги го беше смятала за безжалостен бизнесмен, за когото единствено значение имаха парите. Този нов аспект на същността му, за който никога не беше предполагала, я учудваше и безпокоеше.

— Хайде, защо не ми се подиграваш? — подхвана отново Инглиш с усмивка. — Знам, че това е комично и понякога си давам сметка, че съм смешен. Но това е, което желая и което ще постигна. Болница „Инглиш“! Звучи добре, нали? За нещастие самоубийството на Рой може да провали всичките ми планове.

— Защо?

— Представи си как ще погледне на мен Комисията по урбанизация? Тя е съставена от банда нескопосани мошеници, които произлизат от най-високопоставените семейства, както се полага. Тези хора никога не са били принудени да работят, за да живеят. За тях аз съм гангстер. Както всъщност и за Морели, и за сенатора, и за комисаря. Но те поне имат интерес да потулят случая. Дадох им възможност да го разберат. Безпокои ме единствено Корин. Способна е, водена единствено от желание да ми причини неприятности, да се раздрънка, че съм отказал да заема пари на Рой и по тази причина той е бил принуден да започне да шантажира хората. В такъв случай изгарям. Членовете на Комисията ще позеленеят, като научат за този скандал.

Той хвърли пурата си в огъня и продължи с кисел тон:

— Този мръсник можеше да почака и да се самоубие след един месец, когато работата щеше да е опечена!

Жюли стана.

— Хайде да си лягаме, Ник — предложи тя, плъзгайки ръката си в неговата. — Не мисли повече за това тази вечер.

— Прекрасна идея, Жюли. Хайде да си лягаме.