Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (72)

72.

Ник чу тичащи стъпки към колата и вратата се отвори. Капан. И едва тогава осъзна с болезнена яснота, че всъщност преследваха него. Мишената беше той, а не Даниела.

Някой го изтегли от купето. Тежък удар се стовари от едната му страна, ръцете му бяха извити и вързани отзад. Опита се да се бори и да се освободи, но съпротивата му донесе още един удар по главата. Обезсилен, Ник се преви надве и увисна.

Въжето се впиваше в китките си.

Те го измъкнаха от колата. Макар и в полусъзнание, част от мозъка му все още работеше. Бяха използвали Даниела, за да го хванат. Но какво друго можеше да направи? Дори да знаеше, че му готвят капан, пак щеше да я последва.

До този момент шофьорът му сигурно вече бе докладвал на Ейбрамс и той щеше да се обади в Емниет. Но чак на сутринта щяха да търсят опела. А дотогава щеше да е много късно.

Нападателите го хвърлиха отзад като чувал с картофи. Той вдигна глава, за да потърси с поглед Даниела. Какво ли й бяха сторили гадовете? Един ботуш се стовари върху врата му и го прикова към пода. Вратата се хлопна и отново заподскачаха из дупките.

В тъмнината не можеше да види лицата на хората, които го заловиха. Никой в колата не обели нито дума.

Даниела! Господи! Беше я загубил.

 

 

Мерцедесът забави ход и спря. Вратата се отвори и Ник чу нежния ромон на морето. Измъкнаха го навън и го хвърлиха на земята. Чу гласа на Даниела, тя викаше и той й отговори, макар че каква ли утеха би й дал точно в този момент, не можеше дори да си представи.

Един от мъжете го изрита в ребрата заради това.

Неочакваната болка го ядоса. Ник се изви по гръб и ритна във въздуха с крак, при което токът на обувката му попадна в слабините на мъчителя. Мъжът простена и се преви. Но нямаше време да се наслади на победата си. Дори не усети удара в тила, нанесен му от някой от колегите на мъжа. Беше изпълнен професионално с минимум врява и суетня и бе последното нещо, което си спомняше.

 

 

Ник се събуди от вонята на бензин, която го блъсна в носа. Повърна. Помисли си, че е от удара в главата, но сетне осъзна, че се намира на моторна лодка, която плава в развълнуваното море. Ръцете и краката му бяха вързани, бяха го хвърлили в трюма, по пода се плискаше мръсна вода. Туби за гориво, въже и резервна котва се търкаляха наоколо.

Миризмата на риба го накара да повърне отново. Ник се изтърколи по-далеч от локвата, все още му се гадеше. През отвора над главата си видя сиво, студено небе, нашарено от избелелите ивици на зората. Откъм кубрика дочу гърлени гласове, които лаеха на немски.

Опита се да се изправи, но това само предизвика поредната вълна от гадене. Извика името на Даниела. Не получи никакъв отговор.

Предположи, че са някъде в Черно море и плават на север. Въпреки войната рибарски лодки непрекъснато се движеха нагоре и надолу покрай брега, избягвайки много умело патрулните катери. Сам беше използвал подобни лодки, за да прекара на няколко пъти тайно агенти от Гърция и Румъния.

Клатушкането на лодката предизвика нова вълна от гадене и Ник затвори очи, опитвайки да сподави пристъпа. Зачуди се колко ли време ще продължи това мъчение и кога ще започне истинското, в чието настъпване не се съмняваше.

Хората казват, че очакването е най-мъчително. По-мъчително от самото мъчение.