Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (69)

69.

За една нощ дъждът и снегът изчезнаха. Даниела се събуди и навън бе ярък и ясен ден, небето беше измито и синьо. Тя отвори прозореца, нахлуха виковете на минувачите и търговците по улицата и високият настоятелен рев на магаре.

Отново бе спала зле, сънищата й бяха страшни. Събуди се с мисълта за него.

Какво трябваше да направи? Той бе докоснал душата й. Моментите, когато бяха заедно, бяха най-прекрасните в живота й, но той винаги искаше повече. Не можеше просто да се наслади на мига, имаше толкова много неща, които не разбираше. Да не би да си мислеше, че преди да го срещне, тя бе живяла затворена в кутийка? Никога ли не си задаваше въпроса как и защо бе останала жива, а останалите от семейството й бяха мъртви? Не се ли сещаше колко много й тежеше вината, че е оцеляла? Искаше да я придума да направи онова, което той желаеше, сякаш имаше някакви права над нея, а все още беше женен мъж с двама синове в Англия. Не разбираше ли сърцето й?

Беше му дала всичко, на което бе способна. Защо винаги искаше повече?

И все пак той й липсваше. Знаеше, че трябва да го види. Просто още само веднъж.

Скъпи Ник,

Това е най-трудното писмо, което някога съм ти писала. Наистина не знам откъде да започна.

Винаги съм се опитвала да бъда добра съпруга. Онова, което ни се случи напоследък, не бе мое дело, нито замисъл. Бях готова да ти простя и да продължим живота си заедно, ако го искаш.

Но от последния път, когато се върна в Англия, ми стана ясно, че ти нямаш желание за това. А от писмата ти разбирам, че сърцето и мисълта ти са някъде другаде.

Както знаеш, от две години се виждам с един майор от тукашната военновъздушна база. Той е загубил жена си във въздушно нападение и ние станахме приятели; мисля, че това му носеше успокоение, в известен смисъл и на мен също. Никога не сме прекрачвали границата на приличието и на позволеното. Знаеш, че не бих направила това, винаги съм била добра и вярна съпруга.

Обаче през последните седмици нещата се промениха. Не се гордея, че отстъпих. Аз съм жена, Ник, и не мога да чакам вечно да промениш мисленето си. Той ме помоли да започна нов живот с него и точно това възнамерявам да направя.

Съжалявам. Но ти доведе друга жена в нашия брак и ме накара да чакам прекалено дълго да се разделиш с нея. Надявам се да разбереш, че правя това за добро. Срещнах се с адвокат, който да подготви документите. Предполагам, че няма да имаш възражения.

Дженифър

Ник крачеше нервно из стаята, беше смачкал писмото в десния си юмрук.

Не съжаляваше за онова, което бе направил. Но сега, кой знае защо, изненадващо го връхлетя остро чувство на загуба, макар да си даваше сметка, че скърби за нещо, загубено в миналото. В рамките на една седмица бе загубил жената, която бе обичал почти двадесет години, и жената, която обичаше повече от всеки друг в живота си.

И все пак нали точно това бе очаквал да се случи през цялото време!