Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (54)

54.

Бреговата линия бе като тънка тъмна черта, можеше повече да се усети, отколкото да се види. Константин спря двигателя и остави на вълните да избутат „Наталия“ до брега. Знаеше тази извивка на крайбрежието от спомените си и посредством някаква рибарска интуиция. Усещане, което има всеки моряк, то му помага да отгатне дълбочината и разстоянието без карти или компас. Ник чу дрънченето на котвата, сетне почувства и придърпването на приливната вълна, когато „Наталия“ се разлюля.

— Тук е — рече Константин. Едно фенерче проблесна и изгасна три пъти на брега. Това беше сигналът.

Натовариха радиото и експлозивите в гумената лодка, която влачеха със себе си на буксир от Истанбул. Вътре скочиха двамата лодкари на Константин, последва ги Джордан, сетне Дийкин — радистът, и накрая Ник.

Започнаха да гребат към брега.

— Нещо не е наред — прошепна Джордан.

Единственият звук в мрака беше ритмичното плискане на прибоя. Водораслите фосфоресцираха в тъмнината.

— Какво?

— Не знам — отвърна шепнешком Джордан. — Просто имам лошо чувство в костите си.

Лодката подскочи върху една голяма вълна, под тях имаше коварни скали. Ник падна във водата и потъна. Изплува, кашляйки и плюейки вода, но помогна на Джордан да издърпат лодката към брега.

Дийкин и един от лодкарите пренесоха скъпоценното радио, като много внимаваха да остане сухо, докато колегата му държеше гумената лодка стабилна на вълните.

Тъмен и тих бряг. Потърсиха светлините от фенерчетата. Нищо. Къде беше Романеску? Джордан носеше автомат „Стен“, метнат през рамото му. Той го свали и зареди.

— Какво правиш?

— Приготвям се за неприятности — отвърна Джордан и в този момент блесна прожектор и ги ослепи.

Той моментално реагира, като изстреля откос от автомата и разби прожектора. Ник предположи, че е бил монтиран върху каросерията на камион, паркиран близо до пътя край брега. Отново потънаха в тъмнина. В отговор последва ответен откос от огнестрелно оръжие. Ник чу как куршумите профучаха покрай него, на сантиметри от лицето му и се хвърли върху мокрия пясък, коремът му потъна във водата.

Джордан нададе изненадан вик. Ник протегна ръка, напипа главата му, по-скоро онова, което бе останало от нея — сега топла каша. Чу, че Дийкин изкрещя, но не го видя, нито другите в тъмнината. Бе заслепен от светлината на прожектора и зрението му все още не можеше да се адаптира. Ник пропълзя обратно в морето.

Не можеше да види гумената лодка, но силуетът на „Наталия“ се очертаваше върху кадифеното небе. Заплува, борейки се с идващите насреща му вълни, загребваше с ръце отчаяно.

Чуваше само рева на прибоя и звука от собственото си накъсано и болезнено дишане. Паниката го победи и превзе.

 

— Дай ми ръката си! — извика Константин. Старият рибар сграбчи китката на Ник и му помогна да се качи по въжената стълба в задната част на гемията, където го просна на палубата — кашлящ, давещ се, мъчещ се да си поеме въздух. Вече отново чуваше стрелбата от брега, свистенето на куршумите, които прелитаха над тях, както и рикошетите от попаденията, които се удряха в гредите на кубрика.

— Къде са другите? — извика Константин.

— Не знам — прегракнало изхриптя Ник. — Джордан е мъртъв.

Подпря се на колене и загледа проблясъците от куршумите в мрака. Прозорците в каютата се пръснаха на парчета и рибарят изкрещя от болка.

— Константин?

— Добре съм. — Двигателят се събуди за живот и Константин обърна задната част на гемията, насочвайки я към открито море. Последва още един залп от картечница и радиомачтата се разпадна на трески като клечки кибрит, след което кубрикът сякаш експлодира. Ник въздъхна и покри главата си, когато отломките изпопадаха върху лицето и очите му.

Изтощен от плуването, той се примъкна едва-едва напред и пропълзя на колене. Константин висеше над руля, но Ник не можеше да види колко лошо е ранен. Чувстваше как собствената му кръв се стича по брадичката му.

— Добре ли си? — попита, но мъжът не отговори.

 

 

Облаци, черни като мастило, се събираха на север. Последните звезди угасваха в небето. Константин лежеше свит в ъгъла на кубрика, кръвта му бе изтекла преди час. Сега беше студен като рибите в морето.

Ник стоеше на руля и се озърташе за някое рибарско поселище на брега на Черно море, знаейки, че не може да се оправи сам в морето, нито да мине успешно през минните полета около Босфора. Би могъл да намери подслон в някое от рибарските селца или в най-лошия случай, ако нещо станеше с гемията, да преплува до най-близкия бряг. Константин изглеждаше спокоен в смъртта си: беше се върнал при семейството си. Бе се изпълнило най-съкровеното му желание.

И така Ник бе останал съвсем сам. В този последен час, преди да насочи лодката към брега, имаше достатъчно време, за да обмисли и разсъждава на спокойствие как, защо и от кого е бил предаден.