Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (23)

23.

Една седмица след този разговор Ник стоеше до прозореца на посолството и наблюдаваше черния дим, който се издигаше спиралообразно към небето от еврейския квартал.

Канонадата от автоматични оръжия се носеше като ехо над града, а прозорците звънтяха от изстрелите.

— Започна се най-сетне — произнесе замислено той.

Напусна офиса си и слезе в мазето. Всички се бяха скупчили в стаята за радиопредавания. Приемателят беше включен на станцията на правителственото радио и в момента един от преводачите правеше коментар на събитията за останалия персонал на посолството. Гарата бе завзета от „Желязната гвардия“ и непрекъснато се излъчваха призиви към легионерите да докладват в главната квартира на гвардията за изпълнението на задачите.

В стаята се стелеше гъст дим. Всички пушеха като комини.

Някой попита:

— Какво мислите, че ще направят дойчовците?

Ник погледна Ейбрамс и си помисли, че скоро всички щяха да узнаят.