Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (36)

36.

На другата сутрин с двадесет и шест промити негатива в кафяв хартиен плик в ръка, Ник почука на вратата на кабинета на Ейбрамс. Не беше се бръснал и не беше спал много. Ейбрамс го изгледа с благ, но неодобрителен поглед.

— Дейвис? Изглеждаш ужасно. Какво се е случило?

— Нещо, което искам да видите.

Ник сложи плика на бюрото. Ейбрамс се намръщи и го взе.

Разпръсна лъскавите черно-бели снимки върху бюрото си и започна да ги разглежда. Ник му подаде лупа. Ейбрамс мълчаливо изучаваше всяка от снимките подред доста дълго време.

— Някои от тях изглежда са рутинната поща между Берлин и Истанбул — рече Ник. — Но има копия на две строго секретни телеграми от Канарис до Фон Папен в Анкара. Ще ги дам за точен превод от немски, но ето тази ми прилича на подробен план за движението на германските сухопътни войски в България. Тази пък е от Фон Папен и описва усилията му да накара Анкара да позволи в Турция да влязат военни съветници. — Вдигна друга снимка. — А тази съдържа името на един служител в министерството на отбраната, който снабдява Абвера с класифицирана информация от министерския съвет.

Ейбрамс се облегна назад в стола си и загледа Ник над дългия си фин патрициански нос.

— Много впечатляващо. Как се добра до тези материали?

— Чрез Даниела Симоничи. Вие бяхте прав. Тя се оказа истинска златна мина.

— Ще се нуждае от малко тренировки. Някои от снимките са размазани.

Ник едва преглътна през надигащия се в гърлото му гняв. Даниела бе поела ужасен риск да направи тези снимки, а първата реакция на Ейбрамс бе да се оплаче от недоброто им качество.

— Не е зле като за първи опит, така мисля.

— Как е стигнала до тях?

— Откраднала ги е от сейфа на Майер.

Ейбрамс замълча за миг, обмисляйки последствията. Накрая отново насочи вниманието си към снимките.

— Ще трябва да дадем някакво кодово име на твоя нов агент.

— Вече й дадох име. Какво ще кажете за Троян?

Ейбрамс се замисли. Като студент по история с диплома от Оксфорд аналогията вероятно му изглеждаше прекалено явна.

— Хм. Троянски кон. Наградата, която Майер вкарва сам в къщата си, без да знае, че е приютил враг. Много добре, Дейвис. — Той кимна. — Оценявам високо факта, че вероятно цяла нощ си бил зает с тази работа, но сега ще трябва да влезеш в ролята си на помощник военно аташе и да си отидеш вкъщи, за да се обръснеш и изкъпеш.

— Да, сър — отвърна Ник и се приготви да тръгва.

— И още нещо, Дейвис — каза Ейбрамс.

— Да, сър.

— Бъди внимателен — посъветва го и за миг изражението на лицето му стана почти човешко.