Колин Фалконър
Анастасия (69)

Анастасия

Помня го, сякаш беше вчера. Беше петък, 4 октомври. Първа страница на „Ню Йорк Таймс“ крещеше:

НАЙ-СТРАШНИЯТ СПАД НА ГОДИНАТА УДРЯ НЮЙОРКСКАТА ФОНДОВА БОРСА

Продажбата на 1 500 000 акции в последния момент срива всичко

СТОМАНАТА ПАДА С 10 ПУНКТА

Повече от месец всички говореха само за пазара на ценни книжа. Той непрестанно се сриваше и се възстановяваше. Целият град, цялата страна следяха процеса със затаен дъх.

Сега е толкова лесно да погледнеш назад и да се запиташ защо хората са постъпили така. Лесно е да съдиш, когато вече знаеш как ще се развият събитията.

Скоро след като Майкъл излезе от болницата, „Ю Ес Стийл“ падна до двеста и девет. Но дори в онзи момент да си върнеше парите, човек пак би ги вложил — в други важни акции. Както чувах непрекъснато да се твърди, това било по-добър залог за пълно възстановяване.

Има причина историците да се изказват с такова самодоволство — те вече знаят кой е спечелил и кой е загубил.

Всичко започна в понеделник.

Феликс не си дойде за вечеря. Още сутринта ми се беше обадил да каже, че денят може би ще е лош, затова се налага да спи в кантората си. Следобедът пуснах радиото да чуя новините. Цените започнаха да падат точно след дванадесет: „Отис Елевейтърс“ с четиридесет и три долара за акция, „Уестингхауз“ с тридесет и пет. „Рейдио Корпорейшън“ спадна от сто и четиринадесет на четиридесет и пет. Настана паника.

На Уолстрийт започнаха да прииждат полицаи от частите за борба с безредиците. Чух гласа на Томас Ламонт, старши съдружник при Джей Пи Морган, да надмогва пращенето на радиото и ропота на стълпилите се край него хора: „Получи се лека тревога при продажбите на фондовата борса.“ Добави, че според него пазарът бил солиден, че просто е в процес на пренастройка.

Коментаторът не беше толкова сдържан. Разказваше едва ли не задъхан за дългите опашки пред гишетата на брокерските къщи и банките по Уолстрийт. Крещеше в микрофона, че президентът Хувър ще се намеси, че Раскоб и Милър имат планове за спасяване на ситуацията, че пазарът се е превърнал в същински ад, че в залите на борсата хората затъват до глезените в ленти от автоматичните телеграфни апарати.

До вечерта кризата беше овладяна, големите оператори не си бяха изпуснали нервите и поддържаха маржовете, вместо да продават. Пазарът отговори на организираната подкрепа на купуването, осигурена от Джей Пи Морган. Всичко щеше да се оправи. Сутрешните загуби от шест милиарда следобед спаднаха наполовина. Най-лошото мина.

Спомних си революцията, която беше станала в моята страна точно преди дванадесет години. Светът тогава беше на косъм от хаоса, животът ни беше оплетен в тънка и лепкава мрежа.

Видях Феликс едва в сряда сутринта. Беше се прибрал от кантората чак след полунощ. Много преди шест сутринта вече се обличаше, за да иде на работа. Стоях сред спалнята по нощница, а той се въртеше наоколо, търсеше си часовника, нагласяше вратовръзката. Под очите му имаше тъмни сенки. Изглеждаше изтощен.

— Има ли нещо тревожно на борсата? — попитах го.

Той ми се усмихна уморено.

— Разбира се, че не.

— А ако пазарът продължи да се срива?

— Ще се възстанови.

— Но ако…

— Чуй ме добре. Ти нищо не разбираш от акции! Имаме големи маржове и ако сега започна да продавам, ще изгубя цяло състояние. Нищо няма да ни остане, не разбираш ли? Пазарът е въпрос на нерви. Не възнамерявам точно сега да изпускам моите.

Той излезе от спалнята. Оставих сутрешния вестник на леглото. Изведнъж, внезапно вбесена, го метнах към другия край на стаята. Не можех да го гледам.

За първи път не се тревожех за себе си, а само за Рейчъл.

Чудех се дали е по-добре да се притеснявам, отколкото да скучая.