Колин Фалконър
Анастасия (29)

Анастасия

Когато го видях отново, изпитах силни и неочаквани чувства. Често мислех за него, след като напуснах Шанхай, понякога го проклинах заради живота, към който насила ме беше накарал да се върна, друг път се молех за душата му, защото ме беше спасил от смъртта.

Една сутрин, скоро след като пристигнахме в Берлин, двамата с Андрей закусвахме във вилата ни на Курфюрстендам и той ми показа вестникарска статия за комунистически бунтове в Шанхай. Споменаваше се името на Майкъл. Това събуди топлите спомени, които бях запазила за него. На лицето на Андрей се появи вече добре познатото ми изражение — канеше се да каже нещо изключително злобно.

— Е, сигурно ти е мислил доброто.

— Какво искаш да кажеш? — запитах, знаейки, че няма търпение да ми обясни.

— Тогава си премълчах, защото не исках да те разстройвам. Но той ми поиска пари, когато му казах, че искам да те взема със себе си в Берлин.

— И ти му плати?

Андрей остави вестника на масата и ме погледна така снизходително, че ми се дощя да го зашлевя.

— Горкичката. Не подозираше ли? Поиска ми хиляда долара. Платих ги с огромна радост, разбира се. Но какво пък, той си е продажно копеле.

Хиляда долара.

Значи моят рицар на бял кон ме беше продал като парче месо. Намразих го не само заради това. Когато разбрах в какъв ад съм попаднала, свързвайки се с Андрей, замечтах за апартамента на Майкъл на Нанкин Роуд, възкресявах нежните спомени за него, защото там беше моето светилище и пристанище, и намразих Майкъл, задето ме беше накарал да го напусна. Може да се учудите на благодарността ми или на липсата на такава. В края на краищата, ако той не беше се осмелил да се хвърли в реката и да ме спаси, нямаше да се озова в апартамента му. Какво да кажа? Сърцето няма логика.

Но нежните чувства останаха, от време на време дори разцъфтяваха под ледените преспи на презрението ми. В предварително орязаната ми история имаше само онзи нощен клуб, а след това Майкъл. Някои моменти с него в Шанхай бяха единствените хубави спомени от жестокото ми минало.

И какво получих от него? Любезност и смелост, помътени от алчност и себичност. Спаси ме, а после ме продаде. Какво да го правя?