Шан Са
Момичето, което играеше Го (8)

8

Терористите непрекъснато ни се изплъзват, та празнувахме Нова година в компанията на вълците и лисиците.

Навалелият днес сняг се трупа върху вчерашния. Ще преследваме противника, докато свърши припасите и мунициите.

Кой би могъл да опише суровата зима на Северен Китай? Тук вятърът свири, а дърветата се прекършват от тежестта на леда. Боровете приличат на надгробни камъни, оплескани с черна и бяла боя. Понякога се мярка елен или петниста сърна. Те ни гледат стъписано, сетне изчезват.

Продължаваме да вървим. Един час ходене ни струва толкова усилия, че плуваме в пот. Едва успяваме да си поемем дъх и вятърът ни пронизва през шинелите, вкочанява крайниците ни.

Противникът е хитър и познава местността, така че ни напада изненадващо, а след това се оттегля. Въпреки понесените от нас загуби, продължаваме упорито това състезание по издръжливост.

Който устои на изтощението, ще излезе победител в лова.